Без извори няма история – акад. Васил Гюзелев

Учен от световна величина, изключителен медиевист, византолог и дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, акад. Васил Гюзелев посвещава живота си на издирване, проучване и опазване на българската писмена памет. Неговият професионален път е еталон за академична строгост, всеотдайност и национална отговорност, която надхвърля рамките на обикновената професия и се превръща в мисия. Често цитирана е максимата, която той следва: „Без извори няма история“.

Пътят към знанието

Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 година в село Раковски (днес квартал на Димитровград). Още в детските си години е привлечен от миналото – страст, подхранвана от неговия дядо, който бил търговец, но с интерес и познания към родната история. След местната гимназия закономерно идва решението да се посвети именно на тази наука. Между 1954 и 1959 година следва история и археология в Софийския университет. Дипломната му работа за езическите вярвания и погребалните обичаи на югоизточните славяни очертава посоката на бъдещите му изследвания. Съчетанието на писмени извори, археология и културна история остава характерно за целия му път.

Академичното признание идва последователно. За кратко след дипломиране е уредник в Историческия музей в Димитровград, а после получава назначение в Историческия факултет на Софийския университет. Преминава през длъжностите на асистент и доцент, за да стигне до професорска титла. През 1995 година става асоцииран член на БАН, а през 2003 година – академик. Истинският му дом обаче остава Алма Матер. Там той работи повече от петдесет години и го нарича свой „манастир“. Мнозина от днешните преподаватели по история са негови възпитаници.

В свое интервю професорът споделя: „За мен най-голямото удовлетворение е, че успях да реализирам значителна част от онова, за което съм мечтал. Особено се гордея с школата, която създадох. Моите ученици са най-голямата ми награда.“

През годините специализира в редица престижни европейски и световни научни центрове – във Виена, Будапеща, Генуа и Вашингтон. Между 1984 и 2000 година е директор на Българския изследователски институт в Австрия (в емблематичния Дом Витгенщайн във Виена), където работи активно за популяризиране на българската култура и историческо наследство пред света.

Неговият научен принос е необхватен. Автор е на повече от 70 книги и монографии, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта, публикувани в авторитетни издателства у нас и в чужбина. Васил Гюзелев поставя основите на модерното изследване на българската средновековна администрация с фундаменталния си труд „Институциите кавхан и ичиргу боила“, доказвайки сложната управленска структура на Първата българска държава. Преосмисля епохата на християнизацията чрез емблематичната си монография „Княз Борис I“ и детайлно анализира българо-ватиканските отношения в изследването „Папството и българите през Средновековието“. В съавторство с проф. Иван Божилов той създава тритомната „История на средновековна България VII - XIV век“, която остава най-авторитетният академичен учебник по темата. Като доайен на изворознанието, Гюзелев обогатява науката с поредицата „Седмокнижие“ и мащабни публикации на византийски и латински извори, които показват мястото на България в тогавашния свят.

Библиографията му, подготвена от проф. д-р Георги Н. Николов, заема десетки страници в юбилейния сборник „Летописец. Оучитель. Самодръжец“ за 80-годишнината мупрез 2016 година. Към нея се добавят и по-късни трудове.

В запис от 2001 година проф. Гюзелев говори за монографията си „Княз Борис I. България през втората половина на IX век“, „писана на един дъх“ в младежките му години, когато е „обаян от личността и деянията на този български владетел“.

За своята научноизследователска дейност ученият получава множество високи отличия, включително престижната международна „Хердерова награда“ (2003), академичната Евтимиева награда на Великотърновския университет, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, както и знак за заслуги към Софийския университет. А през май тази година академик Васил Гюзелев е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ (огърлие и грамота).

Изворите като светиня и тайните на историческото писане

За акад. Васил Гюзелев историята никога не е била сух сбор от дати, събития и политически интриги. В основата на неговото разбиране за наука лежи желязното правило, че без писмени извори обективна историческа реалност не съществува. В интервюта и свои изказвания той често споделя изключително ценни житейски и професионални уроци към младите поколения историци и изследователи.

„Винаги съм смятал, че фундаментът на историческото знание са изворите. Без изучаването им няма никакво познание... Човек трябва да чете всичко, написано по даден проблем – дори и най-глупавите неща, защото от тях се научава как не трябва да се пише“, споделя ученият, цитирайки заветите на своите учители проф. Иван Дуйчев и проф. Александър Бурмов.

Гюзелев е категоричен, че истинският историк трябва да притежава не само аналитичен ум, но и дълбока езикова подготовка – да владее старобългарски, латински и средногръцки (византийски) езици, за да може да „разговаря“ пряко с епохата, която изследва. Самият той издава първата си книга едва на 25-годишна възраст и помни добре трудностите на писането. Още тогава осъзнава, че историкът е длъжен да бъде едновременно прецизен изследовател и добър писател, чието перо да „одухотворява“ миналото.

Възгледите му за съвременния свят също се отличават с трезв реализъм и будителска загриженост. Според него най-важните стълбове в човешкия живот се съдържат в трите свещени думи, започващи с „Р“ – родина, родители и рожби. През годините той неведнъж е предупреждавал за опасностите пред съвременното българско общество, породени от духовната криза и липсата на достатъчно внимание към образованието.

„Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще“, предупреждава с тревога акад. Гюзелев, напомняйки че интелектуалното израстване на народа е единственият надежден щит срещу духовния упадък.

В запис от 2017 година ученият споделя мисли за съвременното общество и защитава необходимостта от българско „национално възпитание“.

Духовният мост между миналото и бъдещето на България

Значението на акад. Васил Гюзелев за съвременна България далеч надхвърля рамките на академичните аудитории. Като директор на Националния исторически музей (в периода 1975–1977 г.) и учен, свързал името си с проучването на духовни центрове като Търновград, Несебър и Плиска, той изгражда стабилен мост между великото средновековно минало на българите и съвременната ни национална идентичност.

Колегите му го описват като мъдрец, чиято продуктивност буди истинско възхищение. Дори в напреднала възраст той не спира да работи, да пише и да мисли за съдбата на България. За него средновековната история не е затворена страница, а жив организъм, чиито структури – семейство, общност, народен бит и държавни институции – носят важни уроци и за днешния ден.

Проф. д-р Георги Н. Николов в интервю от 2016 година говори за своя учител, неговата дейност и пример.

За поколения будители и изследователи, житейският път на академик Васил Гюзелев остава светъл ориентир. Той завещава разбирането, че родината се обича не с празни думи, а с упорит труд, безкомпромисна честност към научната истина и дълбоко преклонение пред паметта на предците.