Тодор Хаджиев – основоположникът на българското оперно дирижиране

Роден на 14 август 1881 година в крайдунавския Русе, Тодор Парашкевов Хаджиев сякаш идва с орисията да служи на изкуството. Първите му детски спомени са преплетени с мелодии – красивите народни песни, изпълнени от лиричния сопран на майка му, и автентичния звук на бащината тамбура. В този скромен, но богат на духовност дом, музиката не е просто хоби, а езикът, на който семейството общува. Тя става и неизменна част от душата на младия Тодор до края на дните му (9 октомври 1956).

Докато учи в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис I”, той пее като солист в училищния хор и в хора при катедралата „Света Троица”. Първите си уроци по цигулка получава при военния капелмайстор Петър Рендов, а по пиано – при композитора Атанас Бадев.
Още като ученик Тодор Хаджиев проявява изключителни организационни способности и диригентската си дарба – създава камерен оркестър от осем души, като сам го ръководи и организира концерти.

През 1896 година заминава за Прага, където учи едновременно в консерваторията в органния клас (основана през далечната 1808 година и е едно от най-старите музикални училища в Европа. Тя дава солидно професионално образование, което днес се равнява по-скоро на специализиран колеж или музикална гимназия. През 1890 година към нея се присъединява известната Пражка школа за органисти) и в музикалната академия пиано и композиция. В Чешката музикална академия е студент на Карел Кнител, Карел Стекер, великият Антонин Дворжак и на други музикални теоретици и педагози.

Няколко години по-късно Тодор Хаджиев завършва висшето си образование и се завръща в Русе (1902), вместо да остане да работи в Европа. В родния град преподава уроци по пиано и теория на музиката, изнася клавирни концерти, акомпанира и композира.

Заедно с Александър Йорганджиев и Михаил Константинов – виолончелист и диригент – Хаджиев основава и ръководи около една година първото музикално училище в града и образува клавирно трио, просъществувало също около една година.

Тодор Хаджиев се установява в София през 1904 година. Първоначално отбива военната си служба като цигулар в Гвардейския оркестър, после е капелмайстор на Първия кавалерийски полк (1905 – 1909).
Основният му професионален принос обаче е ролята му на основоположник на българската опера. През 1908-ма Тодор Хаджиев се среща с оперния певец Константин Михайлов-Стоян, който се връща от Русия с идеята да създаде професионална опера в България.

Година след паметното си завръщане у нас, съдбата на Тодор Хаджиев се слива завинаги с историята на българското музикално изкуство. През 1909-а той застава на диригентския пулт на новосъздадената Българска оперна дружба, рамо до рамо с пионерите на родния театър. Като диригент и по-късно главен диригент на Софийската народна опера, Хаджиев се доказва като истински строител на българската култура. С неуморна воля и прецизност той извежда оперния оркестър от скромното му начало до пълноценен симфоничен състав, способен да овладее и най-сложния световен репертоар. Неговото наследство е вплетено в самите основи на днешната Софийска опера и балет – институция, която той не просто помага да бъде създадена, но и която с гордост го увенчава с титлата „първият български оперен диригент”.

В самото начало Тодор Хаджиев дирижира постановките на „Русалка” от Александър Даргомижски, „Евгений Онегин” от Пьотър Чайковски, „Демон” от Антон Рубинщайн.

Цели двайсет и пет години е главен диригент на операта. През този период подготвя музикално около 40 оперни постановки, дирижира още 16 спектакъла, подготвени от други диригенти.

„Турски кючек“(музика Ив. Христов) е оркестрово изпълнение на оркестъра на Софийската народна опера с диригент Тодор Хаджиев, запечатано като ценен архивнен запис от миналото в Златния фонд на БНР (презапис от стара плоча от края на 30-те години на ХХ век):

Работата му далеч не се изчерпва само с дирижирането. Той избира репертоара, осигурява нотните материали, участва в преводите на либретата, подбира изълнителите, репетира индивидуално със солистите, репетира оркестъра, подготвя публиката и обединява всички тези елементи в завършени оперни спектакли.

Между 1925 и 1927 година Тодор Хаджиев е командирован да проучи оперното дело във Виена, Варшава, Катовице, Прага, Пилзен, Париж, Лайпциг и Дрезден.
На Софийската оперна сцена творецът ръководи изпълнението на много опери от западноевропейската и руската музикална класика, а също и от български автори. По-голямата част от тях се изпълняват за пръв път в страната. Диригентското му изкуство се характеризира с подчертана емоционалност и темперамент. Освен диригент, Хаджиев е изключително търсен пианист и корепетитор. Той акомпанира както на най-известните български певци, така и на гостуващи чуждестранни изпълнители. Работи с плеядата първокласни певци: Христина Морфова, Петър Райчев, Жельо Минчев, Стефан Македонски, Ана Тодорова, Илка Попова, Цветана Табакова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова, Михаил Попов...

„Зажени се Рачо осмокрачо“ е традиционна българска хумористична фолклорна песен, част от народния устен фолклор. Изпълнява Илка Попова, съпровод на пиано Тодор Хаджиев. Златен фонд на БНР (презапис от стара плоча):

Музикално Тодор Хаджиев поставя опери от: Адолф Адам – „Ако бях цар”; Жорж Бизе – „Кармен”, „Ловци на бисери”; Вилем Блодек – „В кладенеца”; Джузепе Верди – „Травиата”, „Аида”, Трубадур”, „Отело”, „Риголето”; Шарл Гуно – „Фауст”; Гаетано Доницети – „Лучия ди Ламермур”; Иван Кавалджиев – „Крали Марко”; Жул Масне – „Манон”, „Вертер”; Волфганг Моцарт – „Сватбата на Фигаро”, „Отвличане от сарая”; Бедржих Сметана – „Продадена невeста”, „Далибор”... Оперети от: Франц Лехар – „Веселата вдовица”; Имре Калман – „Царицата на Чардаша”; Рихард Щраус – „Прилепът”... Балет от Лео Делиб – „Копелия”; и много, много други.

В чужбина гостува винаги с голям успех. Един куриозен спомен, споделен във вестник „Зора”, от негово турне:
„След гастролите във Варшава гостувах в Лвов, Лодз, Катовице и Краков, където дирижирах „Фауст” с прочутия Ян Кипура. После продължих за Париж. След четири дни получих телеграма с предложение да дирижирам „Миньон” от Амброаз Тома с участието на нашите примадони Христина Морфова и Людмила Прокопова... Пропуснах един влак и закъснях. Със следващия пристигнах в Пилзен, но ден по-късно, да, в самия ден на представлението, при това чак вечерта в шест и половина. Стигнах до хотела на бегом, отворих куфара, облякох фрака, грабнах палката и хукнах към театъра... Едва стигнах до диригентския пулт. Вдигнах палката и дадох знак на оркестъра за началото на увертюрата. Понеже знаех цялата опера наизуст, не се уплаших, а дирижирах уверено до края. На следния ден критиката отбеляза: „Ето какво значи голям и рутиниран диригент! Българинът Тодор Хаджиев дирижира с голям успех „Миньон”, идвайки от гарата направо на пулта, без нито една репетиция!”

Хаджиев разгръща мащабна лидерска и просветителска дейност, заставайки начело на знакови състави като хоровата секция при дружество „Славянска беседа“, мъжкия хор „Кавал“ (1936 – 1937) и симфоничния оркестър „Българска народна филхармония“. Истинският му пионерски устрем обаче се ражда между 1935 и 1937 година с основаването на неговото авторско творение – „Подвижната народна опера“. Натоварена с благородната мисия да пренесе блясъка на оперното изкуство отвъд столицата, тази пътуваща трупа вдъхва културен живот в десетки български градове, които по онова време все още нямат свои постоянни музикални театри.

 Йосиф Бернард Шулхов разказва как се е запознал с Тодор Хаджиев, запис 2002 година, Златен фонд на БНР:

Артистичният силует на Тодор Хаджиев е немислим без приноса му към българското оперетно дело. В деликатния начален период от развитието на Свободния театър, той застава на диригентския пулт на около 15 спектакъла, вливайки професионализъм в младия жанр. Неговият организационен и палков капацитет намира израз и в мащабната му работа начело на Варненската и Пловдивската областна опера в продължение на няколко сезона.

Повратна точка в биографията му настъпва през 1937 година. Тогава Хаджиев взема смелото решение да напусне институционалните рамки на операта. Избирайки свободата на твореца, той се посвещава на активна педагогическа дейност, става ценен съратник в програмите на Радио София и неуморно продължава да извайва своите композиции.

„Мануш войвода” – музика Тодор Хаджиев, изпълнява Диана Герганова с оркестъра на Софийската народна опера, диригент Асен Найденов. Златен фонд на БНР (презапис от стара плоча):

В сърцето на неговото творчество блести оперетата „Софиянци пред Букурещ“ – творба, превърнала се в истински културен феномен за своето време и спечелила изключителна популярност сред българската публика. Хаджиев демонстрира и забележително майсторство в привличането на най-младата аудитория към магията на сцената чрез очарователната детска оперетка „Позлатеното вретенце“.

Стремежът му към синтез на изкуствата намира израз в балетното изкуство, където той създава мащабни платна като „Животът на моряка“ и „Макова долина“. Тези произведения разкриват способността му да претворява сложни сюжети и силни човешки емоции в пластичен и динамичен музикален език.

Извън блясъка на голямата сцена, Тодор Хаджиев е дълбок и съкровен лирик. Творчеството му в областта на вокалната музика включва: 15 изящни песни за глас и пиано, които разкриват тънкия му усет към поетичното слово; 10 хорови творби, в които оживява силата на колективното българско пеене.

Неговата отдаденост към клавирното изкуство е материализирана в 16 пиеси за пиано – миниатюри, които и до днес служат като мост между класическата традиция и българския звуков колорит.
Композиторът оставя своя отпечатък и в полето на празничната, монументална музика. Неговите три марша за духов оркестър носят специфичен заряд, съчетаващ тържественост, дисциплина и патриотичен дух, предназначени да вълнуват хората по площадите.

През 1950 година Тодор Хаджиев е удостоен със званието „Заслужил артист”. Той остава в историята на българската музика като всестранен творец с ярък усет за сценично изкуство и мащабен творчески диапазон.
Тази творческа кръв и несравним дух на будителство преминават и в неговия син – Парашкев Хаджиев (1912 – 1992).

Хаджиев – син говори за семейството, в запис от 1985 година, Златен фонд на БНР:

Така делото на бащата се превръща в основа, върху която синът гради модерния облик на българската музикална култура, за да остане името Хаджиев вечен символ на националния ни творчески гений.