ПЕН — символ на съхранения човешки дух и култура

Нещо като протокол

„На 22 април 1998 година се състоя годишното събрание на ПЕН центъра.
...Имаше ли, нямаше ли кворум — не беше ясно. Богдан Богданов бе избран за председател на събранието. Невена Стефанова отново заяви желанието си да бъде освободена от ръководството, но бе предложено да остане за "приемственост". При тайния избор на ново ръководство Вътю Раковски получи пълно болшинство, Александър Шурбанов — три гласа против, Богдана Зидарова - два, Невена Стефанова — пет, Симеон Хаджикосев - осем, Александър Кьосев отпадна. При конкретните предложения за нов председател Невена Стефанова предложи Шурбанов, като изтъкна защо би бил във всяко отношение най-подходящият. Леда Милева и Георги Струмски издигнаха кандидатурата на Хаджикосев. Той не възрази. Невена Стефанова сподели, че от съвместната им работа има впечатления за инертност, мудност, липса на инициативи. От същата инертност се бил оплаквал и предишният председател Богомил Нонев (той отрече!).

Проведе се второ тайно гласуване (пак в шапката на Караангов!). Шурбанов и Хаджикосев получиха по равен брой гласове. Следва ново общо събрание, ново гласуване за избор на председател. Колегите се разбягаха — едни да гледат мач, други — от неудобството да се гледат.
(За точността на протокола отговаря Невена Стефанова)„

В тази „демократична“ среда на поети, есеисти и романисти (Poet, Essayist and Novelist) поетесата Невена Стефанова описва невъзможността организацията да продължава своята дейност в съответствие с Хартата на международния ПЕН клуб.

„Единственото нещо, което исках през тези години, беше да се постигне търпимост. Но заварените членове се оказаха непримирими. Учреден в 1926 и един от първите в Европа, Българският ПЕН център след 1944 година става казионен придатък на Съюза на българските писатели (СБП) в пълно противоречие с Устава на Международния ПЕН, изискващ независимост, самостоятелност, собствен адрес, избирането на нови членове на общи събрания и поименно заплащане на членския внос.

В продължение на 46 години СБП е изплащал членския внос поне на 60-65 фигуранти. Ръководството, посочвано от ЦК на БКП, послушно е изпълнявало поръчки от Москва. (Известно е, че в СССР не се спазваха човешките права, нямаше свобода на словото и печата, затова повече от 70 години там нямаше и ПЕН центрове.) Москва имаше пряка връзка с ЦК на БКП, но и отделни писатели от ръководството на СБП, членове и сътрудници на ЦК, са имали пряка връзка. Всички се досещаха, че не са отказвали да изпълняват специални поръчения.

На международните конгреси и в изпълнителния съвет на ПЕН на наши делегати се е възлагало да защитават съветското правосъдие. А помним как то се разправяше например с нобелистите — Пастернак, Солженицин, Бродски (преди това прати в затвора Синявски и Даниел...). Колкото и внимателно да е бил прочистен архивът на ПЕН центъра за въпросните 46 години, все още се намират интересни документи и протоколи за това как например делегатите на международни конгреси са получавали подробни писмени инструкции от Москва (такъв, уви, е случаят с Дора Габе на изпълнителен комитет в Лондон, където на горката ни поетеса е било възложено да громи Синявски и Даниел...).

Когато през зимата или пролетта на 1990 година станах членка на ПЕН, а от 1992 година по неволя председателка и до днес, отстоявах разбирането си за етика и не бях съгласна нито у нас, нито още повече вън от страната, да се предприемат "революционни действия", преврати и разцепления, да се изобличават бившите ръководства. В тях винаги е имало хора с много качества, такт и култура, но... податливи на славата, съблазните. Властта е разчитала на тяхното послушание. Никой в онези години не се е оттеглил в знак на несъгласие с нея. Обратно - цареше пълна "хармония", а в конгресните отчети на СБП (дори и в последния от 1989 година) се подчертава как "въпреки мъчнотиите и дезинформацията... най-важното в международните усилия на ПЕН центъра са инициативите, организирането и подготовката на резолюции и документи в подкрепа на съветските предложения по главния проблем на времето — заплаха от ядрена катастрофа... Макар относителна, независимостта бе възстановена в 1990 година. Но и до днес не е имало случай член от бившето ръководство да е осъдил онази политика.“

В интервю за БНР през 2009 година председателят на Българския ПЕН център, писателят Георги Константинов, разказва друг абсурден случай от времето на Втората световна война, когато председател на клуба е Богдан Филов, който вече е министър-председател: 

Българският ПЕН

Георги Константинов отбелязва и ролята на известния унгарски учен и писател Юлиус Германос за създаването на Българския ПЕН клуб през 1926 година. Писателят, тръгнал на път за Близкия изток, се установява за известно време в София, където запознава мнозина български писатели с идеите на международния ПЕН:

Литературата, независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.

При всякакви обстоятелства, и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.

Членовете на ПЕН център трябва винаги да използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.

ПЕН означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на потискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.

ПЕН декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлена лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели…

Тези идеи носят духовна светлина в онези години, изпълнени с резигнация и критицизъм след кървавите жертви и разрушенията на Първата световна война.
В запазен протокол от учредяването на българския ПЕН е записано, че 40 именити български писатели се обединяват в клуба, начело с проф. Александър Балабанов. Сред другите известни имена са Елисавета Багряна, Дора Габе,, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Тодор Влайков, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Йордан Стубел и други. За първи председател на клуба е избран видният български писател и културен деец проф. Иван Д. Шишманов — един от най-големите познавачи на българския фолклор и възрожденската ни литература, учен с европейска известност в областта на Ренесанса и сравнителните литератури, сторонник на паневропеизма.

„Свободният обмен на идеи, авторски книги и преводи, защита на писателския труд и творческата свобода, подкрепа на световния мир и международното разбирателство“ са използвани и за придобиване на политически дивиденти от Георги Димитров. Той възлага „задача за възстановяването на организацията в България“ след Втората световна война на Дора Габе и Людмил Стоянов. За срещата си с Георги Димитров и заръките му към новия председател на българския ПЕН разказва поетесата в интервю за БНР през 1973 година:

В словото си на Първия конгрес на Съюза на българските писатели дългогодишната председателка на българския ПЕН клуб Дора Габе припомня един от случаите, в които организацията е подложена на „държавна репресия“. Записът на изказването ѝ е направен през май 1968 година:

Международният ПЕН център остава най-старата организация за защита на човешките права и първата в света литературна организация. Първоначално обединява „поети, есеисти и романисти“, но днес в нея се включват писатели, които пишат във всички литературни жанрове, журналисти и историци.

Седалището на организацията се установява в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят. Те обединяват квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от своята националност, раса, цвят на кожата или религия.

Българският ПЕН се концентрира около отстояването на значими обществени каузи, свързани с нарушаване на гражданските права, потъпкването на свободата на словото, посегателствата срещу писатели, какъвто е случаят със Салман Рушди.

Организацията застъпва и синдикални цели, свързани с отстояването на авторските права, защитата на труда на преводачите, подпомагането на бедстващи писатели. Българската организация многократно е събирала дарения за подпомагане на болни писатели или роднините на починали автори.

Сред целите на организацията днес са: Ролята на литературата в развитието на взаимното разбирателство и световната култура; борбата за свободата на изразяване, както и възможността да отстоява със своя силен глас каузите на репресирани писатели, хвърлени в затвора и понякога убивани заради своите възгледи.