Монсеньор Георги Елдъров и българското културно присъствие в Европа

Той е сред значимите наши сънародници, които превръщат живота си в мисия за съхраняване и разпространение на българщината. Монсеньор Георги Елдъров (27 февруари 1926 – 11 юли 2011) е най-високопоставеният българин католик при Ватикана. Роден е в бургаското село Зорница. На 12-годишна възраст заминава в Италия и трайно се установява там. Получава средното си образование в италиански лицей, а в последствие следва философия и богословие. Специализира в Институт по източни църковни проучвания – направление, в което той е доктор, а също така е и доктор по теология. Преподава мисиология, еклисиология и сродни дисциплини.

През 1951-ва е ръкоположен за свещеник в Католическата църква. Съществена роля в неговата биография представлява участието му във Втория Ватикански събор (1962-1965) - смятан в съвременната история на католицизма като събитието на века. Тогава уважавания монсеньор (обръщение към висши католически духовници) е поканен да служи като консултант по време на църковните дебати. След закриване на Събора е назначен за визитатор на Светия Престол за българите в чужбина и същевременно ръководи българската секция на Радио Ватикан. Тези две длъжности той съвместява от 1966-та до началото на 90-те години на XX век, когато започва регулярно да посещава България.

Една от целите на визитите му у нас е свързана с разпространяването на католическия вестник „Абагар 1“, който Елдъров създава през 1991-ва и наименува по заглавието на първата българска печатна книга на кирилица (отпечатана в Рим през 1651 г.). За разлика от едноименния молитвеник, създаден за нуждите на католиците в България, Елдъровият „Абагар 1“ надхвърля строго църковната тематика и се занимава с въпроси от българската историческа традиция – връзките на страната ни със Запада в личности и събития. Самият той казва, че вестникът се превръща в „оръдие за пропагандирането на становището, че България е Европа и че Европа донякъде е България“.

Немалка част от съдържанието на вестника стъпва върху архивни документи, които Елдъров събира в продължение на години. Става въпрос за книжнина с изключителна историческа стойност, която съставлява архива „Абагар“. Какво представлява той научаваме в интервю на „Радио България“ от 1994 г.

Процесът от издирването на ценни документи до превръщането им в реални архивни единици, особено когато този процес не е институционен, изисква изключителни организационни и комуникативни умения, международни контакти и лични финанси. Такъв е и случаят с цариградската колекция от „Роберт колеж“, чието съхраняване и пренасяне в Рим е резултат от продължителни усилия. За тях монсеньор Елдъров говори в същото интервю от 94-та.

Архивът „Абагар“ представлява мащабна колекция от над 30 хиляди книги, документи и предмети от историческо значение, свързани с българската духовност, култура и история. Това са старинни издания, възрожденски документи, ръкописи, преписи на Библията от XVII век, църковни книги, както и богат фонд от светска литература отпреди Освобождението и над 5000 книги, печатани по стария правопис.
Особено ценни са юбилейно издание на романа „Под игото“, отпечатано по случай 50-годишнината на Иван Вазов и носещо неговия автентичен подпис; екземпляр от „Строителите на съвременна България“ с посвещение на френски език от Симеон Радев; мемоарни текстове на Стефан Попов, както и архивни документи на световноизвестния български учен акад. Христо Огнянов. Наред с книжовното си богатство архивът притежава и значима колекция от сакрални предмети, включително 18 икони на светите братя Кирил и Методий и копие на икона на свети цар Борис I от катедралния храм „Св. Александър Невски“, подарено от цар Борис III на манастира в Асизи, където се обучава и самият Елдъров.

Неговата дейност в опазването на българските следи в европейската историческа, културна и религиозна традиция не се изчерпва с архивиране и поддържането на вестника. Монсеньор Елдърове инициатор на Международния колоквиуми „Абагар“, посветен на важни теми като българските светилници по света; българи, които граничат с българи; 100 години от понтификата на Лъв XIII и др. В разговор за Националното радио от 2005 г., когато се провежда 36-ото издание на колоквиума с акцент върху петте свети българо-славянски юбилея, той набляга върху образа на България не само като разпространител на славянската писменост, но и като разпространител на християнството в Европа. 

Животът и дейността на монсеньор Георги Елдъров разкриват последователна и целенасочена мисия за съхраняване, систематизиране и популяризиране на българското духовно и културно наследство в европейски контекст. Тази мисия е преди всичко лична инициатива. Тя е толкова мащабна, че с достойнство може да бъде определена като ключова в опазването на ценни исторически свидетелства за българската идентичност. В този смисъл неговото дело трябва да се разглежда като пример за транснационално културно посредничество, насочено към изграждането на устойчив исторически наратив за българското присъствие в духовната история на Европа.