Акад. Любомир Чакалов – видна фигура на математическата мисъл в България

Академик Любомир Чакалов (18 февруари 1886 – 11 септември 1963) е един от първите българи, които активно започват да се занимават с научна дейност в областта на математиката. Роден е в Самоков в многодетно семейство. Средното си образование завършва в Пловдивската мъжка гимназия, а през 1904 година е приет в специалност „Математика и физика“ на Софийския университет. Заради завидните математически способности, проявени по време на следването си, през 1908-a Чакалов е поканен за асистент на уважавания професор Емануил Иванов – един от създателите на Университета и дългогодишен преподавател по теория на функциите.

През 1910 година младият математик заминава на специализация първоначално в Лайпциг и след това в Гьотинген, който град тогава е средище на световната математика. По онова време там работят влиятелни учени като Давид Хилберт, Едмунд  Ландау и Херман Минковски. Чакалов специализира при Едмунд Ландау, откъдето идва и увлечението му по теория на числата. Завръща се в България и започва да пише научен труд върху Римановата дзета-функция (обобщение за сумирането на безкрайните редове от дроби). Благодарение на своята разработка през 1914-та става редовен доцент.

В Златния фонд на Националното радио съхранява изказване на акад. Боян Петканчин –асистент на Чакалов и по-късно негов колега в БАН. Записът е 1986 година.

Научните му наблюдения са публикувани в голям брой статии, в наши и много чужди специализирани списания. Те обхващат разнообразни класически и съвременни теми от математическия анализ и алгебрата. „Чакалов не е сляп привърженик на някаква математическа школа – казва акад. Петканчин, – нито в разработваните въпроси, нито в използваните методи, макар че сам той става основоположник на школа, в която работят негови ученици и привърженици.“

Много от статиите му се занимават с разпределението на стойностите и по-специално на нулите на полиномите и на цели функции. Тук спада и модерната тематика за еднолистните функции, която математикът анализира в няколко работи. Друга част от научните въпроси, които Чакалов третира, съдържа резултати от значение и на изчислителната математика – теория на интерполацията, представяне на Нютоновите частни и формули за механична квадратура.

През 1919-а става извънреден професор в Софийския университет, а от 1922-ра – редовен. В продължение на тридесет години е титуляр на Катедрата по висш анализ към Математическия институт на Университета. През академичната 1943-44-та е избран за ректор на учебното заведение. Междувременно през 1925-а става член на Българската академия на науките, където две десетилетия подред заема поста секретар на Отделението за математически и физически науки.

За поколението български учени, към което принадлежи академикът, и за бащата, който същевременно олицетворява, говори професорът по математика и негов син Владимир Чакалов в интервю за Радиото от 1991 година.

 „За него преподаването не беше само задължение, а по-скоро призвание – споделя синът му. –  Умееше да влиза в положението на незнаещия и да изтъкне тъкмо онези неща, които са по-съществени. Не беше бърз в лекциите, но те бяха изключително подредени. Умееше да увлича. А и предметът му беше интересен и класически. (…)

Обикновено пишеше черновата си с молив. Прекарваше времето си основно в кабинета, най-вече следобед или късно вечер. Беше нощна птица. Когато работеше през деня, имаше навика да излиза за половин-един час, малко за разведряване, проверяваше ни всички какво правим, кажеше ни по две-три приказки и пак се усамотяваше в кабинета си. Никога не упражняваше натиск и не правеше забележка. Единствено по̀ леко присвитите му устни можеше да се разбере неодобрението му. И в целия му научен авторитет наистина имаше нещо романтично.“

Доктор по математика на университета в Неапол (1925), акад. Любомир Чакалов, освен на БАН, е член на Кралската чешка академия и Полската академия на науките, също така е и сътрудник на Географското дружество в Лима. В продължение на години той и колегата му акад. Никола Обрешков водят извънредния Математически университетски семинар, който подготвя следващото поколение учени в областта. Автор е на основополагащи ръководства за студенти и ученици от средните училища.

Неговият професионален път – от специализацията във водещите европейски центрове до утвърждаването му като професор и академик в България – свидетелства за органичното приобщаване на българската математическа мисъл към актуалните тенденции на световната наука.