Гласът на нобелистите: Ромен Ролан

„Като почит към възвишения идеализъм на неговото творчество и съчувствието и любовта към истината, с които той е изградил различни типове човешки същества“ – гласи мотивираното решение, с което френският писател, мислител и пацифист Ромен Ролан (29 януари 1866 – 30 декември 1944) е отличен с Нобелова награда за литература през 1915 година.

Отличието е присъдено в разгара на Първата световна война и в този контекст придобива ясно символно измерение, доколкото отчита не само литературните постижения на твореца, но и неговата морална позиция срещу мобилизацията на човешкия дух в постигането на крайни националистически цели.

Произведението, което му носи Наградата, е „Жан-Кристоф“ – роман в десет тома, писани в периода 1904-1912. Цикълът „расте“ заедно с историческия и културен контекст на предвоенна Европа. Изграден като поредица от относително самостоятелни части, този внушителен труд разкрива как един артистичен темперамент, издигайки се стъпка по стъпка, се проявява като гений и как неговата интелигентност е достатъчно значима, за да концентрира в себе си цялостен образ на света. Поредицата не цели единствено описание на живота на главния герой и неговата среда. Тя обхваща всички области на живота и изкуството; съдържа всичко съществено, до което е достигнал интелектуалният свят през последните десетилетия. Тук Ролан интегрира музикална естетика, философия, социология, политическа рефлексия и психологически анализ в единен повествователен модел, като показва как незабележимите процеси на вътрешното, индивидуално формиране „пускат корени“ в колективното съзнание.

Роден е в Кламси, град в окръг Ниевър, Централна Франция, във фамилия на потомствени нотариуси – среда, която му осигурява стабилност, но и ранно усещане за напрежението между социалния дълг и личния идеал. По настояване на майка му, която изиграва ключова роля в интелектуалното му развитие, семейството се премества в Париж, когато той е на 14 години. Приет е в елитното висше училище „Екол нормал“, където младото момче се сблъсква с философските съчинения на Спиноза и творчеството на Толстой и развива дълбока страст към музиката.

Продължава обучението си във Френското училище в Рим. Италианската културна среда, съчетала класическото наследство и ренесансовия идеал, оказва дълбоко въздействие върху мисленето му. Тъкмо там той се запознава с немската писателка и интелектуалка Малвида фон Майзенбург, близка до Ницше и Вагнер. Тя разпознава у младия французин рядко срещан морален максимализъм и го насърчава в убеждението, че задачата на твореца е да служи на човечеството, а не на националните страсти. В автобиографичната си книга „Мемоарите на един идеалист“ Майзенбург пише за него:

„В този млад французин открих същия идеализъм, същия възвишен стремеж, същото дълбоко разбиране на всяка голяма интелектуална проява, която вече бях открила в най-великите мъже от други националности.“

След завръщането си в Париж Ролан води забележителен курс по история на музиката (1903-1910) в Сорбоната. Академичната му дейност е съпроводена с писането на музикална критика, с която придобива известност не само във Франция, но и в цяла Европа. Биографиите му за Бетовен (1903), който той възприема като музикант пар екселанс, и Хендел (1910) го разкриват като изключителен познавач на музиката, който винаги се стреми да достигне чрез нея до самите източници на живот.

В Златния фонд на Националното радио се съхранява есето на Ромен Ролан „За Апасионатата“ в актьорски прочит на Борис Арабов. То е посветено на едноименната соната за пиано №23 във фа минор, оп.57 – едно от най-драматичните и експресивни клавирни произведения на Бетовен.

Ролан създава също така и биографии за Жан-Франсоа Миле (1902), Микеланджело (1905) и Лев Толстой (1911).
В литературата дебютира с пиесата от пет акта „Сен Луи“. Под маската на историческите събития авторът задълбочено изследва човека в неговия опит да остане верен на идеалите си при сблъсъка със света. В драмите си описва основните главни епизоди на Френската революция и представя  в драматичен цикъл „Илиада“ на френската нация.

По време на Първата световна война живее в Швейцария – доброволно изгнание, продиктувано от отказа му да подкрепи войната под каквато и да е форма. Пише серия от статии в местните вестници, като поддържа идеята, че бъдещето на човечеството стои по-високо от интересите на нациите. Войната за него е варварско насилие и той упорито се стреми към мир. Като хуманист прегръща философията на двамата велики индийски мъже Рабиндранат Тагор и Махатма Ганди, за които пише есета и книги.
В Швейцария завършва 7-томния роман „Омагьосаната душа“ (1922-1933), който кореспондира с „Жан-Кристоф“, но този път главният персонаж е жена – Анет, която е разочарована от материалните притежания и се бори за постигането на своята духовна свобода.

През 1938 година се завръща във Франция. Последните години от живота си посвещава на работа върху биографията на своя приятел – поета Шарл Пеги. Междувременно води обширна международна кореспонденция с личности като Алберт Швайцер, Айнщайн, Бъртранд Ръсел и други, която свидетелства за последователно изградена нравствена идеология, основана на човеколюбие. Тази идеология е не само житейски избор, тя и същинското творческото послание на Ролан през първата, враждебна половина на XX век.