Мария Нейкова по пътя на песента към звездите

Мария Нейкова (21 декември 1945 – 1 август 2002) е сред ярките и оригинални творци в българската музика от 70-те години до края на миналия век. Певица и композитор с отличителен и характерен стил, тя е автор на над 100 популярни песни, музика за филми, театър, телевизия. Традиционно я свързваме с филмовата класика „Козият рог“ и песента „Двама“, но творчеството ѝ е много по-богато и разностранно. Песните ѝ се отличават с искреност, а композиторската ѝ дарба – със способност да превърне мелодията в разказ. Мнозина я наричат „ангелският глас на Пловдив“ — защото в гласа ѝ, както и в музиката ѝ, има мекота, светлина и вечност.

Музиката и любимата китара съпътстват родената в „града под тепетата“ Мария от ранните ѝ години. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Първата ѝ изява на голяма сцена е в зала „България“, където на 21 декември 1968 изпълнява песента „Странен свят“ — символично начало, точно на рождения ѝ ден. В концерта участват и Паша Христова, Георги Минчев, Маргарита Радинска и оркестър „София“. Скоро след това е поканена за солистка на оркестъра, с което започва и професионалната ѝ естрадна кариера.

Същата 1968 година тя прави и първия си запис за Националното радио – дуетът с Георги Минчев „Закъснели срещи“ на композитора Петър Ступел. Песента е мелодична, искрена, и почти веднага става хит. На фестивала „Златният Орфей“ през 1969 година песента в изпълнение с Михаил Белчев е отличена с първа награда. Още следващата година младата певица се явява на конкурса и като автор на песни. Участва със свои творби на Младежкия фестивал в Берлин, като с песента си „Зеленият прозорец“ печели първа награда през 1971 година.

1972 година е особено успешна в творчески план. Композираната от нея песен „Добър вечер, лека нощ“ взема специалната награда на Съюза на композиторите на фестивала „Златният Орфей“. Мотивът на наградата е „За създаване на нов национален стил в българската естрада“. Същата година Мария Нейкова печели наградата за най-добър изпълнител в конкурса „Мелодия на годината“. Още следващата година песента ѝ „Имам земя“ печели втора награда на „Златният Орфей“, като това е и най-високото отличие, тъй като първа награда не е присъдена. В Златния фонд на БНР се съхранява документален запис от песенния фестивал през 1973 година. Музика и изпълнение Мария Нейкова, текст Стефан Банков, аранжимент Димитър Симеонов. 

През 1972 година Нейкова композира и изпълнява песента „Двама“ към филма „Козият рог“, която се нарежда сред вечните творби в българската популярна музика. А Мария Нейкова признава в своя интервю: „Тази песен е толкова вътре в хората. Веднъж се опитах да не я пея на концерт и не ме познаха без нея…“

След като филмът „Козият рог“ е заснет, режисьорът Методи Андонов я кани да напише музиката. „Изгледах филма – казва Мария. – Два дни ме боля главата и бях на легло под въздействието на „Козият рог“, но после за една седмица направих няколко проекта за музика. Когато чу „Двама“, Методи се разплака. По-късно Богомил Гудев написва текста, който Мария изпява. „Във филма аз свиря на китара, а на някои места само пея“, спомня си тя историята на раждането на най-емблематичната си песен. „Двама“ не е просто песен. Тя е символ — на любов, на нежност, на загуба, на време, което не се връща. Мелодията ѝ е едновременно тъжна и красива, а гласът на Нейкова е направо изповед.

В запис от 1973 година певицата споделя накратко за моменти от творческия си път, звучи и авторско изпълнение на емблематичната ѝ песен „Двама“:

„Смятам се за неортодоксална личност. Не обичам ограниченията. За щастие не успях да се заразя от болестта „звездомания“ – казва в свое интервю Нейкова. Хората, работили с нея, я описват като деликатна, силно чувствителна личност, а по-близките неизменно отбелязват невероятното ѝ чувство за хумор и доброта. Пише песни за почти всички наши популярни изпълнители и формации, работи с много композитори, сред тях Паша Христова, Мими Иванова, Михаил Белчев, Георги Минчев, Димитър Вълчев, Зорница Попова, Атанас Косев, Борис Карадимчев, „Метроном“, „Паралел 42“, „Обектив“ и др. В свое интервю заявява, че в това отношение се смята за галеник на съдбата, тъй като сред тези хора израства и професионално, и като личност. Освен десетки песни е написала музика към филмите „Мъже в командировка“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“.

Шлагери стават десетки нейни творби като „Светът е за двама“ в изпълнение на Орлин Горанов, които имат достойно място в поредицата от вечните песни на България. Сред хитовите ѝ песни са преводната „Защото аз съм Мария“, „Гледай в мен“, „Моят рожден ден“, „Имам земя“, „Най-добрата дума“ и много други.

От баща си Янко Настрадинов, родопчанин, който макар по професия да е счетоводител, има изпълнителски репертоар от над 400 народни песни, наследява любовта си към фолклора. Той присъства по един или друг начин във всичко, написано от нея. Обяснението ѝ е: „При мен фолклорът е вграден в мислите ми, в душевността, във всичко. Аз не го търся, просто не мога да избягам от него.“ Привърженичка е да се внасят фолклорни елементи в естрадната песен, тъй като прекаленото ѝ универсализиране я обезличава, отнема специфичния локален аромат. Самата тя не може да си обясни как създава усещането за самобитност в своите изпълнения: „Вероятно това е нещо, не поддаващо се на контрол – споделя Мария. – Не съм го търсила съзнателно. Може би песните на баща ми са оставили своя отпечатък.“

Сред целия този възходящ път, не може да пропуснем един неприятен факт от биографията ѝ, още в началото на професионалния ѝ път. Мария Нейкова е сред пътниците на злополучния полет до Алжир на 21 декември 1971 година, когато заедно с голяма група артисти тя трябва да пътува за участие в празници на българската култура. Малко преди полунощ, секунди след като излита от летище София, самолетът се възпламенява. Загиват 6-членният екипаж и 24 пътници. Сред жертвите са звездата на българската естрада Паша Христова и ръководителят на оркестър „София“ Николай Арабаджиев – Фучо. В самолета са били и Борис Годжунов и Янка Рупкина. На същия този 21 декември Мария Нейкова навършва 26 години и казват, че никога повече не празнува рождения си ден. Мария оцелява, но претърпява тежки травми и няколко операции. По-късно разказва за трагедията: „Чух глас: „Бягайте, назад има изход!“ Добрах се до някаква дупка, която гореше. Не знаех, че това е липсващата опашка на самолета. И без много да му мисля, се хвърлих.“ Възстановяването е дълго, а белезите не само физически. Известно време Мария отказва ангажименти, особено такива, свързани с по-далечни пътувания. Този факт, а също така раждането на сина ѝ Цветин през 1975 година до известна степен я откъсват от активна концертна дейност. Но дали само това е причината? Поетът и писател Матей Стоянов пише: „Трудно е човек да отстоява собствена позиция в естрадата, където механизмът на „създаването“ на певеца често предопределя съдбата му. Самобитността изисква енергия да я защитиш от инерцията. Инерцията, която може да се зароди у теб, и онази, която те причаква на всеки ъгъл. Тя е най-опасна, защото е под знака на онова, което се „търси в момента“.

На всичко това Мария противопоставя оптимизъм и работоспособност. И най-важното – обич към публиката. Те я зареждат със силата да завърши Висшия музикално-педагогически институт и да продължи своите търсения, да опази своите устои. Изразено с нейните думи, това звучи така: „Стремя се да оцелеят моите български интонации, съобразени с изискванията на времето.“

„Мария потърси своя път към звездите и го намери. – казва след внезапното ѝ тръгване към вечността поетът и музикант Михаил Белчев. – Дано е щастлива там. Тя остана неразбрана в нашия бездуховен свят. Не е лесно, повярвайте ми, да оставиш диря след себе си. А Мария изгоря като метеор.“

Една от най-близките ѝ приятелки – поетесата Надежда Захариева споделя: „Душата на Мария осиротя, когато нелепо загина съпругът ѝ Неки (Недялко Нейков – бел.ред.). И тя го последва след по-малко от година – да вървят пак двама по дългия път. Защото беше убедена, че светът е за двама.“