Георги Бончев и мисия национална геология

Когато започва своята дейност, българската геология и минералогия все още се намират в начален етап. Първият значим опит за обобщаване на минералното богатство на страната е трудът на Георги Златарски „Рудите в България“ от 1882 г., в който са описани 45 минерала. След като Златарски насочва работата си към стратиграфията, развитието на минералогията и петрографията е поето от Бончев.

Четири десетилетия по-късно, през 1923 г., в своята монография „Минералите в България“ той описва вече 107 минерални вида, включително нефт и асфалт, като значителна част от сведенията са резултат от негови собствени теренни и лабораторни изследвания.

Абаджийството не е неговият занаят

Проф. д-р Георги Бончев  (6 август 1866 ст. ст. – 7 март 1955) е роден в село Жеравна, Сливенско. По професия баща му е абаджия и след като малкото момче завършва местното взаимно училище, го изпраща да чиракува две години в шивашка работилница в град Тулча. Занаятът обаче не отговаря на интересите на момчето, което още от ранна възраст проявява влечение към природните и хуманитарните науки.

По настояване на своя вуйчо младият Бончев продължава образованието си първоначално във Варненската гимназия, а след това в Априловската гимназия в Габрово – първото светско училище в България и едно от най-престижните учебни заведения по онова време в страната. Завършва с отличен успех през 1888 г. През същата година в София е открито Висшето училище, прераснало по-късно в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където Бончев ще бъде четири пъти декан и веднъж ректор.

Четвъртокурсник чете лекции по минералогия в Загребския университет

С държавна стипендия Бончев постъпва в Катедрата по геология и минералогия на Университета в Загреб. Освен сърбохърватски той овладява немски и френски език, което му осигурява достъп до водещата европейска научна литература и възможност да общува с изтъкнати учени.

През 1891 г., когато е студент в трети курс, неговият преподавател проф. Пилар го кани за асистент. След внезапната смърт на професора през следващата година университетът възлага на Бончев да продължи лекционния му курс. Така още като четвъртокурсник младият българин преподава пред университетска аудитория – истинско признание за неговите способности и научна подготовка.

По негова инициатива изучаваните дисциплини са разделени в две самостоятелни направления – „Геология“ и „Минералогия и петрография“.  Всичко това красноречиво свидетелства, че българинът е познавал добре световните тенденции за разграничаване на геологическите знания и че се е ползвал с изключително голям авторитет в университетските среди. В Загреб завърша два доктората: по кристалография на тема „Бихроматът на калия – ревизия на основните елементи“ и по философия.

Едва ли някой у нас познава по-добре повърхността на България, Тракия и Македония

През 1893 година младият учен се завръща в България, воден от желанието за развитие на национална наука. Поканен е да води курса по стратиграфия в Софийския университет, а  междувременно преподава естествена история в Първа софийска мъжка гимназия. Започва нов курс по кристалография, който по онова време присъства в учебните планове на малко университети в Европа.

Създава и ръководи Катедрата по минералогия и петрография и Института към нея. В тези звена привлича най-добрите си студенти. Сред неговите възпитаници са бъдещите изтъкнати учени Страшимир Димитров, Иван Костов, Наум Николов, Васил Арнаудов, Цено Димитров и др. Част от тях по-късно стават академици, професори и ръководители на научни институции. Така Бончев поставя основите на българска школа от минералози, петролози, петрографи и специалисти по рудните находища.

За своя преподавател проф. Георги К. Георгиев пише: „Едва ли има някой у нас, който да познава така добре повърхността на България, Тракия и Македония като него. Писал и печатал е научни трудове за всички кътища на страната“*.

Бончев изгражда основите на модерното университетско преподаване и научноизследователската работа по минералогия и петрография в България. Осигурява богата колекция от минерални и скални образци, модерна микроскопска техника и специална работилница за подготовка на скални препарати, като в началото лично извършва значителна част от теренната и лабораторната работа. Паралелно с това съставя едни от първите български университетски учебници по стратиграфия, кристалография, минералогия и петрография, в които съчетава теоретичните знания с практическото приложение на скалите, минералите и рудите.

Публикува над 140 научни труда,  в които систематизира познанията за геоложкия строеж и природните ресурси на страната и утвърждава връзката между фундаменталната наука, образованието и практическите нужди на обществото. С непреходна стойност са неговите монографии за еруптивните скали, кристалинните шисти и седиментните скали в България.

И още научни трудове и експертизи

 През 1928 г. публикува монографията „Геологичната възраст на масивните скали у нас“. При определяне на възрастта им използва химични анализи, геоморфоложки и тектонски данни, взаимоотношенията между скалните тела и сведенията за съдържащите се в тях фосили. Трудът е сред първите мащабни опити да се изгради обща схема на магматичните процеси в България.

В последната си голяма монография – „Скалите в България (с оглед на техните видове, находища и технико-практическо използуване)“, издадена през 1938 г., Бончев съчетава научната характеристика на скалите с възможностите за тяхното използване в строителството и стопанството.

Георги Бончев последователно защитава убеждението, че науката не трябва да бъде откъсната от живота. В архивите на Българската академия на науките и на различни министерства са запазени около 180 негови доклада, експертизи и становища, свързани с практически задачи.

Той работи по въпроси, свързани с водоснабдяването и напояването, проектирането на железопътни линии и пътища, проучването на рудни находища, въглища, нефтошисти и минерални извори. Изследва свлачища по Дунавския бряг и Черноморското крайбрежие, възможности за изграждане на язовири и електроцентрали, каменни кариери, пещери, почви, отводняване на блата и др.

„Ваше Величество, тук царят съм аз!“

През 1900 г. Георги Бончев е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Основава и ръководи Геологическия институт при Академията и е сред основателите и първи председател на Българското геологическо дружество. Участва и в ръководството на Българското природоизпитателно дружество и Пещерното дружество.

През 1914 г. е избран за ректор на Софийския университет. На 25 ноември същата година изнася тържествена реч за мрамора в България в присъствието на цар Фердинанд. След церемонията монархът застава начело на университетското шествие, но Бончев възразява с думите: „Ваше Величество, тук царят съм аз!“** Фердинанд приема забележката и отстъпва предводителското място на ректора. Тази случка остава символ на академичното достойнство, смелостта на Бончев и своеобразната защита на независимия характер на една научна институция, каквато е Университетът.

Делото на проф. Бончев е неделима част от историята на българската геология, минералогия и петрография. Той създава научни институции, учебници и школа от добре подготвени специалисти; изследва природните богатства на страната и доказва практическата стойност на геоложкото знание. В негова чест е наречен минералът бончевит, открит през 1958 г. от ученика му акад. Иван Костов.

*Цитатът е взет от статия на Б. Маврудчиев, публикувана в Списание на българското геологическо дружество, год. 67, кн. 1-3, 2006, с. 159-165
**Пак там.