Емил Георгиев - един от пионерите в българската естрада

Често е определян като един от пионерите на българската естрада, чието име е свързано с възлови моменти в нейното развитие, тенденции и противоречия. Композитор, диригент, пианист и аранжор Емил Георгиев (29 октомври 1926 - 19 април 1992) принадлежи към поколението музиканти, положили основите на забавната музика през 50-те и 60-те години на XX век.

Завършва Държавната музикална академия (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), със специалност дирижиране в класа на проф. Асен Димитров през 1953 година. Солидната академична подготовка е само началото на професионален път, в който се преплитат композирането, оркестровото дирижиране, аранжирането и работата с изпълнители от сцената на популярната музика.

През 1953 година младият музикант участва създаването на музиката за „Първи Стършелов спектакъл“, работейки съвместно с композитора Атанас Бояджиев. В проекта, чийто основен двигател и вдъхновител е поетът сатирик Радой Ралин, участват още Валери Петров, Христо Ганев, Борис Априлов, Петър Незнакомов. Представленията се играят пред препълнени зали. Свободният дух, острата сатира и необичайният за времето сценичен език привличат публиката и раздвижват културния живот в столицата. Успехът на спектаклите допринася за утвърждаването на идеята за постоянна професионална сцена на сатиричното изкуство, а през 1956 година е основан Държавният сатиричен театър.

За Георгиев този ранен опит е показателен за интереса му към музиката като част от цялостно сценично преживяване. Той не разглежда композирането единствено като създаване на мелодия, а като работа, която трябва да съответства на драматургията, характера на изпълнителите и въздействието върху публиката.

Между 1955 и 1960 година Георгиев работи като диригент на Естрадния оркестър към Концертна дирекция и на оркестъра на Театъра на армията. По това време концертите в БИАД и зала „България“ създават условия за развитието на нова българска забавна музика и за срещи между музиканти, певци и публика, която търси съвременно звучене на български език.

Георгиев се утвърждава и като един от първите професионални аранжори у нас, наред с Морис Аладжем и Иван Стайков. Тяхната работа има съществено значение за развитието на естрадата. Аранжиментът постепенно се налага като самостоятелна творческа дейност, която определя звученето на песента, изгражда взаимодействието между инструментите и придава индивидуалност на изпълнението.

Така още в първите години от кариерата си Георгиев участва в оформянето на професионална среда, в която популярната песен може да се развива отвъд рамките на традиционния шлагер.

Първата палка пред Биг бенда на БНР

На 3 март 1960 година е създаден Естрадният оркестър на Българското радио, който впоследствие се утвърждава като Биг бенда на БНР, а появата му е събитие в българския музикален живот. В период, когато джазът и западните музикални влияния се приемат противоречиво от официалната културна среда, създаването на професионален състав с подобен профил отваря нови възможности за изпълнители и композитори.

Емил Георгиев е първият щатен диригент на оркестъра. Преди него с формацията работи Жул Леви, а в ранния период диригентския пост заемат още Бенцион Елиезер и Димитър Ганев.

Задачата на оркестъра надхвърля изпълнението на готов репертоар. Необходимо е да се създават и записват български песни, да се разработват оркестрации и да се осигурява качествен съпровод за певците. Диригентът и аранжорът имат съществена роля в този процес, защото чрез работата си определят както звученето на отделните записи, така и музикалния облик на формацията.

По-късно Вили Казасян, който първоначално се присъединява към състава като пианист, а след това става негов емблематичен ръководител, описва ранните години на радиобенда като период, в който се полагат основите на целенасочена работа за създаване на български репертоар. Тази промяна е особено важна на фона на обстоятелството, че преди появата на оркестъра популярните песни често се изпълняват на оригиналния си чужд език.

Емил Георгиев дирижира състава в периода на първоначалното му изграждане, но работата му там приключва след конфликт, свързан с концерт на оркестъра. В свое интервю Димитър Ганев разказва: „Бях поканен от Емил Георгиев като първи алт саксофонист и втори диригент в Биг бенда на Българското радио. На едно честване на Деня на радиото в зала „България“ трябваше да свирим без публика, което трябваше да бъде предавано по радиото. Не зная по каква причина Емил Георгиев не пожела да дирижира оркестъра, не искаше да излезе да свирим, понеже нямало микрофони за публиката в салона. А няма публика. Заради това го уволниха и аз трябваше да стана диригент.“

След периода в БНР диригентската кариера на Емил Георгиев продължава с други музикални формации. Между 1964 и 1971 година той е главен художествен ръководител на музикалните състави към Софийския градски народен съвет. Сред тях са Софийският духов оркестър, „Софийски солисти“ и оркестър „София“. От 1971 до 1974 година ръководи художествено Естрадата на Българската народна армия, а по-късно работи и с вокалната група на ансамбъл „Маяковски“ към Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Така професионалният му път обхваща широк спектър от институции и състави, в които се срещат различни жанрове и поколения изпълнители.

Песните, които остават

Като композитор Емил Георгиев оставя следа и в българската естрадна песен. Още една от първите му песни, добре познатата „Чико от Порто Рико“ (първи изпълнител е артистът Нейчо Попов) придобива голяма популярност в изпълнението на Леа Иванова.

В авторското му творчество се открояват още „Портретчето“, „Синя вечер“, „Една песен за теб“, „Ето ни влюбени“ и „Вечерна песен“.

„Синя вечер“, изпълнява Кирил Семов с Естрадния оркестър на БНР, диригент Милчо Левиев. Запис – Златен фонд, началото на 60-те години.

Особено признание получава „Безсъница“ по текст на Матей Шопкин, в изпълнение на Йорданка Христова. През 1975 година песента печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“, едно от най-значимите събития в историята на българската естрада.

Творческите му интереси далеч надхвърлят песенното творчество. Той композира музика за документални, късометражни и игрални филми, театрални постановки, танцови и забавни пиеси, инструментални произведения за джазов оркестър, камерна и хорова музика. Сред филмите, с които е свързано името му, са „Две победи“ (1956) на режисьора Борис Шаралиев и „Последният рунд“ (1961) на Людмил Кирков.

През 1975 година Георгиев издава учебника „Музикална акустика“, преиздаден през 1986 година. Изданието разкрива и друга страна на професионалните му интереси: стремежа да систематизира знанията си и да представи научните основи на музикалното изкуство.

Сред важните му творчески контакти е този с Милчо Левиев и създадения от него джазов квартет „Фокус“. Единственият запазен в Златния фонд на БНР запис с гласа на Емил Георгиев е свързан с встъпителните му думи на първия концерт на „Джаз фокус 65“, състоял се през 1966 година. В него той говори за връзката на формацията с Радой Ралин, за разнообразието на джазовите стилове и за възможността българската музикална чувствителност да се съчетае с традиционните джазови похвати и импровизацията. Записът има особена документална стойност, защото съхранява не само гласа му, но и неговите възгледи за развитието на жанра.

Наследството на Емил Георгиев остава в различни пластове на българската музикална култура: в песните, в театралните и филмовите партитури, в историята на оркестрите, които е ръководил, и в професионалните стандарти, наложени от ранните български аранжори.

Въпреки значимото си присъствие в професионалния живот, името му днес не е толкова широко познато, колкото имената на някои от неговите съвременници. Но когато се проследят ранните години на българската естрада и историята на радиоджаза, става ясно, че Емил Георгиев е сред хората, без които развитието на тези музикални направления трудно може да бъде разказано пълноценно.