Аз буки, веди глаголати!

Помни буквите, учи да говориш! Това означават първите четири букви от азбуката, създадена в средата на lX в. от Констатин-Кирил Философ. Науката днес казва, че глаголицата, т.е. първата славянска азбука, е единствената, чиито букви си имат имена и поради това самата азбука носи послание, закодирано от равноапостолите Кирил и Методий в полза на цялото славянство. Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово... Ще рече: "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А не е ли това основата на битието, всъщност и началото, и краят, които се редуват в безкрайна последователност на все по-високо ниво? В това е може би и смисълът на празника 24 май, да напомня, че без слово няма писмовност, а без писмовност няма памет, следователно няма нищо – ни народност, ни националност, никаква общност, книжовност, култура, само пустинно безродие... Затова не е случайно, че още през Възраждането в 1851 г. Найден Геров инициира за първи път празник в памет на Кирил и Методий като създатели на глаголицата. Това се случва на 11 май в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив. А 11 май е денят на общия църковен празник на двамата светии. С въвеждането на Григорианския календар от 1916 г. празникът се чества "по новому" на 24 май. С решение на IX Народно събрание от 30 март 1990 г. 24 май е обявен за национален празник – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.

Този ден винаги е повод да се потърси думата на хора на книжовността и културата. От Златния фонд на БНР подбрахме два записа, в които е изразено емоционалното отношение към празника на две знакови фигури на българския духовен живот – проф. Розалия Ликова, литературовед, историк и дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и режисьора проф. Гриша Островски.