Николай Хайтов: Прекрасното в живота е навсякъде, зависи от очите на човека

Роден е в пловдивското село Яворово. След завършване на прогимназия работи в Пловдив като камериер, келнер, общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско. Завършва гимназия като частен ученик в Асеновград (1938) и Лесотехническия факултет в Софийския университет (1943). От 1946-а постъпва на работа в родопските гори. От 1951 г. е инженер лесовъд в спопанство „Боровец“, Самоковско.

Уволнен е дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Именно тогава, принуден да търси препитание, започва да пише очерци. Литературният му талант е забелязан поради житейските превратности, благодарение на които Хайтов се превръща в един от най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“, следват очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др., които издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. Работи като редактор във в. „Народна култура“. През 1965 г. става главен редактор на сп. „Родопи“. От 1966 до 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. - негов председател.

През 1976 г. печели първа награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Носител на ордена „Стара планина“ (2000). Избран е за академик на БАН през 1997 г.

В творческата му равносметка влизат сборникът „Диви разкази“ – издаден в 32 страни по света, пиесите „Пътеки“, „Лодка в гората и „Кучета“, които дълго не слизат от театралните сцени. Сред най-известните му книги са „Шумки от габър“, „Бодливата роза“, „Хайдути“, „Гробът на Левски“, „Дневници"... За половин век перото на Хайтов ражда над 60 книги – проза, публицистика, есеистика, пътеписи, пиеси, документални изследвания, краеведски анализи и много други.