„Той беше превърнал проблемите на живота в изкуство, а изкуството в смисъл на своя труден живот… Ангел Спасов роди истини за човешката мъка и страдание, за човешките илюзии и надежда, за изпитанията и спасенията на човешката душа. Истини, които всяко време преосмисля по своему. Но единствено изкуството на твореца ни дарява с тяхната вечност. Ангел Спасов – човечност и вечност.“ Думите на Светлин Русев за един от неговите учители са изпълнени с обич и признателност. Изключителен творец и пословично скромен човек, радетел за изкуство и учител на поколения плевенски художници, неговото име е едно от преоткриваните в родната художествена история.
Роден на 11 ноември 1884 г. в Плевен в семейството на беден колар, Ангел Спасов постъпва в Рисувалното училище в София през 1904 г. Учи скулптура при Жеко Спиридонов и живопис при Иван Мърквичка, заедно с други именити колеги: Антон Митов, Иван Ангелов, Андрей Николов, Петко Клисуров… През последните 2 години на обучението си (1910-1911 г.) посещава Венеция, Флоренция и Рим. Първите му творчески стъпки съвпадат с тежкото време на три последователни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, в които младият художник участва. От войните, наред с болката и горчивината, той донася със себе си един своеобразен автобиографичен дневник, в който скицира моменти и лица, свързани със скърбите и радостите на обикновения човек, облечен във войнишки дрехи. Без външно патетични и героични сцени, наглед всичко е делнично, но наситено със силното вътрешно напрежение и любовта на един творец, който познава същината на изкуството и има с какво да я изрази. След войните тези скици възкръсват в един символичен цикъл, при който страданието, мъдростта и човешката слабост са странно преплетени в една лична пластична философия. „Земляци“, „Хляб за момчетата“, „В отпуск“ са сред най-добрите, създадени от талантливата ръка на скулптора по това време. Една от силните творби в целия цикъл – „Пиета“ е събирателен образ на майчината скръб по загиналия син и се отличава със строга и стилно изчистена форма.
След войните Ангел Спасов захвърля униформата. Чака го един друг фронт, където вече не е потребна пушката на боеца, а търпението на градинаря. В продължение на десетилетия този възнисък, аристократично достолепен и взискателен човек, с умни и спокойни очи влиза в класната стая на плевенското училище. Строг, но обаятелен и интересен педагог той умее да създава у учениците си отношение към изкуството. За първи път в ония години след Първата световна война той въвежда часове по родно изкуство.
Завърши ли учебният ден, Спасов бърза да се прибере у дома. Там, закътана сред дърветата в двора на бащината му къща, се намира неговата „светая светих“ – малка и непретенциозна постройка, направена саморъчно от художника. Тук е неговият втори фронт – тих, но изпълнен с много тревоги и търсения. Ателието е мястото, където протича творческият му живот близо 50 години, до неговата кончина през 1974 г., през които Ангел Спасов създава около 200 творби. Портретът е особен акцент в творчеството му. Отначало извайва бюстове на близки и приятели. Те са със стабилно конструирана форма, с вярно и пластично усетена (и предадена) индивидуалност на модела. Спасов не се увлича по външни ефекти (на скулптура сякаш са чужди всякакви увлечения по самоцелни приумици), а в търсенето на характерното в образа. Именно по този начин той постига желаното от всеки скулптор пластично разнообразие. Това са не само едни от най-зрелите и силни творби на автора, но и произведения с трайно непреходно значение за българската скулптура.
Днес почти цялото художествено наследство на Ангел Спасов – скулптури, живописни платна и рисунки, даващи възможност да бъде проследен неговия път на творец, както и личният му архив, се съхраняват в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен.
Проникновено е словоописанието на плевенския творец от акад. Светлин Русев в запис, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио:
За мнозина Ангел Спасов е скулптор без аналог в българската пластика. А и до днес всяка среща с неговото изкуство като че ли още по-силно подчертава дълбочината, простотата, човешката топлина и непреходна истина на делото му.