Тя се доверява на женствеността, крехкостта и изискаността на жената. Най-важните й добродетели са вярата в изконно доброто начало у човека, възможността да погалиш, да дадеш нежност и съпричастност. Млада, луда и вечно летяща нанякъде, Анета Сотирова обожавала да имитира всичко и всички. Разминава се със страстта си към езика и писането, защото пред руската филология в Университета избира ВИТИЗ, където завършва през 1973 г. в класа на Кръстьо Мирски.

Дебютира в ролята на Мария от „Мотопедът“, пиеса на Недялко Йорданов, във Врачанския театър. С пиесата „Джуджето и седемте Снежанки +1“ на Стефан Цанев оставя диря и на пазарджишка сцена, където си партнира с Леда Тасева, Илка Зафирова, Румена Трифонова. Сравнява този период с празник, защото забавленията на тази шеметна компания са вървели успоредно с работата.

От 1977 г. Анета Сотирова е актриса в театър „София“, а от 1990 г. играе в Малък градски театър „Зад канала“. Прави блестящи театрални превъплъщения в Боряна по едноименната пиеса на Йордан Йовков, Магда в „Апетит за череши“ на Агнешка Ожецка, Теа Елвстед в „Хеда Габлер“ на Хенрик  Ибсен, Маша в „Три сестри“ от Антон Чехов, Елзевира във „Феерична комедия“ на Владимир Маяковски, Дорис в „Догодина по същото време“ от Бърнард Слейд, Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, ефектна в „Харолд и Мод“ на Колин Хигинс….Забележителни са участията й в киното, телевизията и в прохождащия тогава кафе-театър.

Вулканът от емоции пази за сцената, но не с онази бравурна емоционалност влиза под кожата на героя, а със сърцето и душата си. Гради всяка своя роля като за първи път с всички трепети и съмнения. Умее да наелектризира публиката, карайки я да съпреживее историята, да се замисли за начина, по който преплитаме съдбите си, за отговорността от взетите решения, за нуждата от обич и доверие. За театъра като празник разказва Богдана Костуркова – запис от 2012 г.

Още от „Хайде на театър“...