… Рисуване, рисуване, рисуване… Едно рисувално битие при мен се е сляло с житейското. Това не бе най-удачният вариант за живеене, защото се случва да разлея туша върху важен разговор или да изтрия по погрешка страстни целувки, нацелувани където трябва, или да нарисувам нещо, което не съм преживяла – като натюрморт с безлична ваза и гипсово око до нея… Вече знам, че без възвишената лъжа на изкуството светът би бил обикновено триизмерен.