„Българин съм, роден в София. Мой учител е Панчо Владигеров…“
Дълги години така започват анотациите към записите на Алексис Вайсенберг, програмите за концерти в прочути зали, огромният брой материали в най-реномирани вестници, списания, каталози, радио и телевизионни предавания.
Светът се възторгва и почита големия музикант не само заради изумителната му дарба. А и заради достойнството, с което изтъква националната си принадлежност.

Алексис Вайсенберг (26 юли 1929 – 8 януари 2012), френски пианист от български и еврейски произход, получава първите си уроци по пиано и композиция от проф. Панчо Владигеров. В запис от 1971 година от Златния фонд на БНР, професорът говори за своя ученик:

През 1946 година Вайсенберг завършва Джулиард скул при бележитата педагожка Олга Самаров, а по-късно усъвършенства своето клавирно майсторство при Артур Шнабел и Ванда Ландовска.
През 1947 година става лауреат на конкурса „Левънтрит“ и изнася първите си концерти  в прочутия „Карнеги Хол“ с Нюйоркската филхармония с диригент Джордж Сел и Филаделфийската филхармония под диригентството на Юджин Орманди. Това е началото на неговата международна кариера. Следват концерти в САЩ, Централна и Южна Америка, Южна Африка.
На европейската публика Алексис Вайсенберг се представя през 1951-ва с триумфални гастроли в Париж, Виена, Мадрид, Милано. През 1967 година Херберт фон Караян го кани за изпълнител в известния филм за клавирния концерт на Чайковски, което му донася изключителна популярност. Той получава покани за гастроли от най-големите оркестри в света с диригенти като Сел, Селибаш, Маазел, Абадо, Бърнстейн, Караян, Скровачевски, Претр. Многобройните записи за грамофонни фирми, участие в международни музикални фестивали, концертни турнета в цял свят му носят слава и международно признание. Алексис Вайсенберг е не само изключителен пианист – той е артист с голяма култура и вдъхновение, надарен с голям талант и рядка музикална интуиция.
Концертите му са взривообразни за публиката. Но тя не извиква всеки артист 45 пъти на подиума, не настоява за десетки бисове. Не за физическа издръжливост до последния акорд става въпрос, а за безрезервното признание на слушателите към неговото изкуство. Виртуозните му изпълнения на творби на Лист, Шопен, Рахманинов, Бетовен, Брамс, Дебюси, Шуман и Чайковски му носят световната слава. А той самият се възхищава най-много на творчеството на Бах.
Музикалните критици го нареждат сред петте най-известни пианисти в света за своето време. Световноизвестните концертни зали познават изключителния финес и интелектуална вглъбеност на изпълнението му. Вайсенберг не е само класически музикант, а търсещ творец с импровизации в нюйоркските клубове заедно с титани на джаза като Оскар Питърсън и Арт Тейтъм. При поредното си идване в България Алексис Вайсенберг разказва за големите музиканти, за репертоара си, за отношението си към съвременната музика, за последната си творба, запис 1983 година, Златен фонд на БНР:

„Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София“, така берлинският вестник „Ди Велт“ описва Вайсенберг.
„Често в романтичните творби, в природните картини, нарисувани от композиторите, рисувам на пианото картини от България. Чувствам се привързан към красотата на тази страна“ – казва космополитът Алексис Вайсенберг, който дълги години живее в Париж и Лугано, говори 8 езика, но родният му език си остана пианото.

„Лунна светлина“ от Клод Дебюси, изпълнява Алексис Вайсенберг. Документален запис 1974 година.