Основоположник на модерното книгоиздаване
След Освобождението културните потребности на времето рязко увеличават необходимостта от появата на национално книгоиздателство, тематично по-всеобхватно, отговарящо на новите изисквания на книжния пазар и представящо накуп съвременните българските писатели. Все повече нараства и нуждата обикновеният български читател да бъде запознат с постиженията на световното литературно наследство. Засилва се и потребността от организирано и бързо разпространение на печата, който своевременно да дава информация по актуални политически, икономически, обществено-културни и научни въпроси. Така през 1908 година в София „младият, начетен и с тънък художествен вкус“ Александър Паскалев участва в създаването на първото дружество за разпространение на вестници и списания „Куриер“ и основава книгоиздателството „Александър Паскалев“.
За първи път у нас той издава събраните съчинения на Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов. Печата първите книги на Николай Лилиев и Димчо Дебелянов (посмъртно) наред с творбите на Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Кирил Христов, Георги Райчев, Дора Габе и на много други видни личности, творили в началото на XX век и които днес са в основата на българската литературна класика. Със знака на издателството „Александър Паскалев“ се появява и първият литературен вестник „Развигор“, списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог“ (само първите три години, след това го печата „Хемус“). Също така издава и детските списания „Светулка“, „Детска почивка“ и други печатни издания за деца и юноши, сред които и първата детска антология „На ранина“. А за илюстрирането им изданието провежда конкурси сред талантливите ни художници.
Учител без право да учителства, общественик и инспектор по труда
Александър Паскалев (7 ноември 1879 – 31 октомври 1946) е роден в Хасково в родолюбив род, който се бори за църковна, училищна и национална независимост. Баща му, Михаил Паскалев, е член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Завършва петокласното училище в града и след това учи в Пловдивската мъжка гимназия. Връща се в родния си град, за да учителства. Тук развива широка просветна дейност. Председател е на първата в Хасково кооперация „Съединение“ от 1899 година и е член на възобновеното околийско училищно дружество „Съзнание“. Любовта му към познанието е свързана не само с книгата и разпространението на нейните послания, но и с опознаването на природата. През 1900 година Александър Паскалев съосновава второто в България туристическо дружество „Родопски турист“ и е сред първите автори на туристически пътеписи у нас – „От Хасково до Арда“.
Изнася сказки на природонаучни теми в градското читалище „Просвета“, на което е един от основателите. В своите беседи Паскалев се изказва остро срещу духовенството, което е една от причините през учебната 1904/1905 да бъде лишен от учителска правоспособност за постоянно. Той не остава безучастен и към трудовата експлоатация. Работи като инспектор по охрана на труда, след като е избран от самите тютюноработници в защита на техните права. Той е един от първите, които съставят акт срещу фабрикант, използвал детски труд.
„Всемирна библиотека“ – световна класика на български в непознат дотогава тираж
През 1906 година записва право в Софийския университет, но прекъсва следването си поради затварянето на Университета година по-късно. Започва книгоиздателска дейност и в периода 1908-1938 неговото издателство се превръща в абсолютен „творчески център на българската книжнина“.
Една от големите инициативи на „Александър Паскалев“ е започнатата през 1910 година поредица „Всемирна библиотека“, чието заглавие е заимствано от руската „Всемирная география“. В нея са включени образцови за времето си преводи на световната литература. Авторите са над седемдесет, а броят на книгите – сто седемдесет и пет. Паскалев системно и целенасочено запознава българската публика с най-прочутите антични, западно-европейски и руски произведения. Това са книжки с 1/16 или джобен формат с луксозна корица, изработена от Александър Божинов. Част от творбите са толкова търсени, че са преиздавани неколкократно. Произведения като „Виктория“ от Кнут Хамсун, „Едип цар“ и „Антигона“ от Софокъл, „Мъртви души“ на Гогол, „Герой на нашето време“ на Лермонтов, епосът „Песен на нибелунгите“, „Облаци“ от Аристофан и други достигат непознатия дотогава в българското книгоиздаване тираж от 15 – 20 хиляди екземпляра.*
За избора на световните произведения и за техния превод Паскалев се доверява основно на писателите, които издава, както и на други признати майстори на преводаческото изкуство. Сред тях са близкият му приятел Яворов, който поставя началото на поредицата с превода на „Саломе“ от Оскар Уайлд, Александър Балабанов, който участва с най-много преводи, предимно на произведения от старогръцки драматурзи, Димитър Подвързачов, Георги Миндов и много други. Паскалев привлича видни литературни историци, критици и писатели за изготвянето на предговорите към преводите, сред които Людмил Стоянов, Иван Радославов и неговият съгражданин и приятел Асен Златаров. Почти всяка от книгите започва с портрет на автора, който се превежда, и завършва с цитати от отзиви и рецензии за неговото творчество.
Меценатът, който обеднява
При избухването на Балканската война Александър Паскалев е мобилизиран на фронта. След освобождаването на Родопите е награден с орден за храброст, а Вазов му посвещава стихотворението „България гледа“ (декември, 1912). От фронта изпраща обширни писма до Яворов със свои наблюдения върху психологията както на висшия офицер, така и на обикновения войник, за да послужат на поета като сюжетна основа за бъдеща драма. A след Първата световна война издава поредица книги на наши учени в защита на българската национална кауза.
Средата на 20-те години започват първите по-сериозни финансови затруднения за „Александър Паскалев“. „Всемирна библиотека“ престава да излиза. След въвеждането на правописната реформа от 1921 година хиляди напечатани учебници са изтеглени от пазара и това допълнително усложнява финансовото положение. Всеобхватността на неговата книгопечатна дейност, както и даренията към Софийския университет, Учителския съюз и други културни институции, го докарват на прага на несъстоятелността. През 1943 година моли за опрощение на натрупаните големи данъци, но Народното събрание му отказва. Напуска София и се усамотява в хасковското село Нова Надежда, където умира в бедност на 66-годишна възраст.
В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 1979 година на политика и журналиста Димо Казасов, който говори за акционерното дружество „Български печат“ и участието на Александър Паскалев в него.
“Чрез книгоиздателство „Паскалев“ ние имахме това, което националните ни културни институти, подпомагани от държавата, не можаха да дадат през 50-годишното ни свободно съществуване. И всичко това започна в едно време, когато повече, отколкото сега, поради малочислеността на народа ни и бедността на интелигенцията ни, да се правят издания беше подвиг, а не професия или търговия” („Книгоиздателства и книги”, статия на Георги Ноков, публикувана в списание „Заря“, 1930 година).**
*Данните са посочени в книгата на Йордан Нанчев „Тройна експертиза“ – Културната мисия на книгоиздателя Александър Паскалев, Литературен свят, 2009 г.
** Пак там