„Първите ми тръпки в музиката са на 3-годишна възраст в Стара Загора. Спомням си „Трубадур“, която баща ми Йоско Йосифов подготвяше с режисьора Драган Кърджиев. Майка ми ме водеше на всички репетиции и спектакли на операта. И тогава аз просто почувствах тази необходимост да бъда непрекъснато в контакт един път с музиката, и втори път със сцената. Тук стана и моето предопределение с определен вид музика – опера, оперета, балет, мюзикъл. Писал съм и симфонии, и естрадни песни, и за инструментални концерти, но операта е на сърцето ми. А и Стара Загора е най-оперният град. Изграждането на плеяда български музиканти, между които и чичо ми тенора Илия Йосифов, е свързано със Стара Загора. Град на липите и на творците. Има някаква вълшебна спойка от природни дадености в областта на творчеството – да възпитава и да поощрява големи личности в изобразителното изкуство, поезията, музиката, разбира се, изобщо в областта на културата“ – споделя Александър Йосифов (12 август 1940 – 25 ноември 2016) в последното си интервю за Националното радио, направено в дома му.
Израснал в музикално-творческа среда, младият Йосифов скоро започва да пише музикално-сценични произведения и се превръща в един от най-уважаваните и жанрово-разнообразни композитори от втората половина на българския XX век. В Златния фонд на БНР се съхраняват редица изпълнения на негови творби. Чуйте ария на Хан Крум-Ювиги из едноименната опера, изпълнява Александър Марулев с оркестъра на Старозагорската опера, диригент Димитър Димитров, документален запис от 1985 година:
Александър Йосифов завършва Музикалното училище във Варна, където през 50-те баща му е диригент на Операта в града и след това неин директор. Служи във Военноморските сили и отговаря за художествената самодейност. Там прави първите си опити като композитор и написва песен, която подарява на Юрий Гагарин при неговото гостуване във Варна месец и половина след полета. Музикалната нотация на „Добър път в Космоса, майоре“ се съхранява в музея на космонавтиката в Русия.
Завършва композиция, оперно-симфонично дирижиране и пиано в Държавната консерватория. „Моят професор Панчо Владигеров – спомня си Александър Йосифов – казваше така: „Свирете пиано колкото е възможно повече, за да може това, което чувствате като музика, максимално да го изразите на пиано. Всяка една фигура на пианото, която вие не можете да изсвирите, ви ограничава във вашите изразни средства като композитор. И това е много точно. Аз много обмислям произведенията си предварително и сядам на пианото чак, когато съм усетил звученето вътре в мен. Тогава нещата се получават.“
Йосифов е автор на голям брой композиции в почти всички музикални жанрове. Пише опери и балети, създава хорово-оркестрови произведения, творби за симфоничен оркестър, камерна и филмова музика, поп песни, прави обработки на народно-песенното творчество. След като завършва Академията, близо две години работи в Народния радиоансамбъл, като си сътрудничи с Коста Колев и Димитър Динев. „След време, казва той, установих, че фолклорната музика неусетно се е насаждала и насаждала в мене.“ Александър Йосифов създава и детска музика, като сред най-популярните му опери за деца са „Чудните приключения на Тошко Африкански“, „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“, „Патиланци“ и други. Негови произведения се използват и в постановки на Радиотеатъра. Също така пише музиката към песни в изпълнение на Детския радиохор. Предлагаме ви да чуете една от тях – „Надиграване“ под диригентството на Христо Недялков, документален запис от концерт на състава в Токио през 1989 година:
През 1968-а песента на композитора „Двама шопа из Европа“ в изпълнение на Коста Карагеоргиев печели първа награда на конкурса „Златният орфей“. Това е годината, когато той е назначен за генерален директор на „Балкантон“ и заема поста до 1986-а. В този период взаимоотношенията между Александър Йосифов и Националното радио са особено продуктивни за развитието и съхранението на българската музика. „Аз измислих една много ефективна система между двете институции с наполовина финансови разходи и с участието на най-добрите звукооператори и технически оборудвани студиа в Радиото. Там се записваше, а при нас се обработваха записите за грамофонни плочи, произвеждаха се и се разпространяваха. Същевременно тези записи Радиото ги пускаше в ефир и съхраняваше в радиофонда“ – споделя Йосифов. Благодарение на неговата дейност като директор българската музикална култура достига истински разцвет вътре в страната и широка популярност в чужбина. Самият той е част от този подем и като композитор. Автор е на редица шлагери, сред които „Боянският майстор“ на Лили Иванова, „Обич“ на Йорданка Христова, „Зов“ на Богдана Карадочева, „Старата бащина къща“ на Емил Димитров, „Синева“ на Васил Найденов, „Знам, ще е хубав ден“ на Силвия Кацарова, „Не си родена още ти“ на Борис Годжунов, „Люлякови нощи“ на „Тоника СВ“ и още много други родни хитове. „Винаги, когато съм писал в живота си – казва композиторът – съм имал предвид конкретни изпълнители. От една страна са ме вдъхновявали, от друга – са ми давали възможност да разгърна според техния талант моите композиторски възможности.“ Една част от тези и други значими композиции на Александър Йосифов са по текстове на Павел Матев.
В Златния фонд на БНР се пази въздействащ запис от 1976 година, в който композиторът разказва за своята опера-оперета „Завръщане при началото“, писана по стихове на българския поет. Ще чуете гласовете на двамата автори, както и откъс от музикално-сценичното произведение:
Съществени са заслугите на Александър Йосифов в селектирането на ценни музикални произведения. С негово съдействие през 1976 година световноизвестният Борис Христов осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978-а басът прави нови записи в храм-паметникът „Свети Александър Невски“ с църковния хор. По настояване на Александър Йосифов се записва финалът „Многая, лета!“ на фона на биещия камбанен звук от голямата катедрална камбана. Един песенен фрагмент, който безусловно предвещава началото на Българската нова година. С особено значение е поредицата от записи на Източно-православна църква –грузински, арменски, сръбски, словенски, румънски, руски, украински, беларуски, български и македонски песнопения. Това са 27 дългосвирещи плочи – записи на целите лайв концерти от фестивала на църковно-славянската музика. В златната колекция на „Балкантон“ се намират оперните рецитали на големите Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов и много други, както и поредица авторски плочи на български автори, които чертаят историческото развитие на българското композиторско дело.
В периода 1986-1989 Александър Йосифов е заместник-председател на Комитета за телевизия и радио. През годините композиторът заема различни административни длъжности. Председателства Виенския клуб в София, а също така преподава в Националната музикална академия и в Нов български университет. В началото XXI век дирижира концерт на Солунската филхармония, оперен рецитал на Райна Кабаиванска в зала „България“, концерт на Анна Томова-Синотова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, както и над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Музикалната академия. През 2000 година в Токио за първи път е изсвирена неговата „Симфония концертанте“ за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла. Една грандиозна за изпълнение творба – 24 пианисти, 48 ръце, на една сцена.
Александър Йосифов – личност, чиято дейност бележи върхове в българската музикална култура; композитор, който исторически я обогатява; педагог, който целенасочено я развива, и администратор, който я популяризира и допринася за съхранението на нейните стойности.