„Начинът на живот и поведение на Александър Фол беше като на интелектуален аристократ — един от малкото. Така го помнят хората, с които е работил в Министерството на културата или в Министерството на образованието, така го помним и ние, които сме били негови студенти“, казва за съпруга си проф. Валерия Фол.
Аристократът-работник
Преди 90 години в семейството на драматурга Николай Фол и Вера Бояджиева се ражда синът им Александър. Негов кръстник и наставник в ранните детски години е патриарха на Българската православна църква Кирил, с когото баща му е приятел от младежките си години. Преди да се насочи към изучаването на историческата наука Александър Фол пише разкази и стихотворения, създава стенвестник и работи като монтажник в „Завод 13“, за да подпомага семейния бюджет. Междувременно се подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“), разказва за него през 2018 година, в предаването „Премълчаната история“, Валерия Фол:
В артистичния софийски дом ежедневно си дават среща талантливи млади хора, които обсъждат своите творчески идеи с бащата на Александър, известния театрален драматург Николай Фол. В този „здрав, издържал американските бомбардировките над София дом, около една маса и едно купено в Германия пиано, на което свириха Панчо Владигеров и Димитър Ненов, се събираха хора от българската интелигенция между двете световни войни“, спомня си Александър Фол, в биографичното си интервю за Българското национално радио (БНР) през зимата на 1997 година.
Неговите научни търсения започват веднага след като завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет. В последствие получава званията кандидат на историческите науки и доктор на историческите науки, след като защитава дисертация на тема „Тракийският орфизъм“. Следват специализации в Колеж дьо Франс в Париж, и в Германския археологически институт в Берлин. Историята на старогръцката и тракийската култури дотолкова го поглъща, че основава Института по тракология, който днес носи неговото име — Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, и е част от Института за балканистика на Българската академия на науките.
Националната древност — българската тракология
„Той се подготвяше като за театрално представление със своите студенти. Всяка среща с него беше един жив контакт с човек, който живее в науката и потопен в нея изцяло носи духа на изследователя. Това, което му се налагаше да преодолява, беше материалистичното отношение на „новата наука“, създадена по съветски модел в български условия. В нея той се опитваше да намери националната културна древност и да впише траките във визитната картичка на България пред света. Този националистичен модел тогавашната държава все пак позволяваше и толерираше“, обобщава научните търсения на Александър Фол египтологът доц. Теодор Леков.
През 60-те години Александър Фол е един от младите учени около Людмила Живкова, която оглавява Комитета за изкуство и култура. Като неин първи заместник той активно съдейства за реализирането на пропагандните ѝ инициативи за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина. Една от тези изложби — „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, е представена в 25 страни по света.
„Знанието за траките“, както проф. Фол обяснява тракологията за аудиторията на БНР пред професора по фолклорни изкуства и водещ Георг Краев през 1995 година, показва, че тяхната история и култура са „локализирани в индоевропейската ни прародина в района около Черно море — Ациркум-Понтийската зона“. Според него „няма данни траките да са се преселили отнякъде по тези земи“. Те са етнообособена група индоевропейци, които през II век преди Христа започнали да се наричат траки, а понятието тракология проф. Фол въвежда с една своя публикация през 1970 година.
„Той успяваше да накара хората, дори и тези, които въобще не се занимаваха с история, да погледнат на историческите процеси, свързани с българските земи, от един съвсем различен ракурс. Той ги озадачаваше, шокираше, но във същото време успяваше да ги накара да премислят и разпознаят детайли, които може би никога нямаше да забележат“, акцентира върху неговата отдаденост на науката и лична харизма историкът д-р Ружа Попова.
Представянето на културните стойности на България пред света е пайдеята (от гръцки παιδεία), която според проф. Фол „образова — възпитава света за нашата древна история“:
„От пайдея произлиза днешното педагогика. Ще рече — културата като пайдея е начин, по който обществото като цяло се държи по фарватера на историческия процес. Това схващане за културата като съществен, основен елемент на традицията българският университет добре пази, тъй като в образованието тук главната цел е пайдеята, тоест културата схваната като поведение.“
Тези схващания на Александър Фол, както и неговата всеотдайна научна дейност, са оценени от тоталитарната власт и той поема поста на министър на народната просвета на Народна република България (НРБ). В следващите седем години неговите усилия са съсредоточени върху развитието на родното образование и култура.
На Първия конгрес на народната просвета той очертава ролята на националните радио и телевизионни специализирани и общообразователни програми за учащи се, учители и просветни дейци. Техните задължения включват и „сериозна и отговорна разяснителна идейно-политическа и организаторска работа по изпълнението на всички основни дейности, заложени в програмата, за да мобилизират обществеността за превръщането на образованието в общонародно дело“. Постановките, които той развива пред делегатите на конгреса, звучат актуално и днес, но в контекста на днешното демократично устройство на страната, както и тогава, в „последователността и приемствеността в отношението на партията към младите поколения за формирането на многостранно, а в перспектива и на всестранно развитата личност“.