Записът е изработен от позлатена мед и е с диаметър 12 инча (30 см). Капакът е от поцинкован алуминий, със свръхчиста проба от изотопа уран-238 с период на полуразпад от 4,468 милиарда години.
Записът е изработен от позлатена мед и е с диаметър 12 инча (30 см). Капакът е от поцинкован алуминий, със свръхчиста проба от изотопа уран-238 с период на полуразпад от 4468 милиарда години.
      Приветствие на генералния секретар на ООН Курт Валдхайм – запис от златната плоча на „Вояджър“
      Поздравления на 55 човешки езика, както и природни, животински и индустриални звуци

Вече 40 години продължава най-дългата космическа програма в досегашната история на изследванията – „Вояджър“. Безпрецедентната мисия на апаратите е не само да изследват Юпитер, Сатурн и по-далечното космическо пространство, но и да бъдат посланици на земната цивилизация при среща с друг разумен живот. За тази цел космическите апарати „Вояджър“ 1 и 2 имат специално прикрепени златни плочи, съхранили звуци, музика и снимки от планетата Земя. Записите са изработени така, че да бъдат разчетени от извънземни форми на живот. Почти година легендарният американски астроном Карл Сейгън подбира съдържанието – от класически произведения на Моцарт и Бетовен, до народна и дори рок музика от целия свят, поздравления на 55 човешки езика и звуци на животни, природни явления, работещи машини, както и 118 изображения. В 90-минутния списък с музикални творби под №23 е поставена българската родопска песен „Излeл е Дельо хайдутин“, изпълнявана от Валя Балканска. Записът е направен през 1968 г. от американските фолклористи Етел Рейн и Мартин Кьонинг. Музикалният съпровод е от гайдарите Стефан Захманов от с. Соколовец и Лазар Каневски от с. Момчиловци.

      Оригиналният запис на „Излeл е Дельо хайдутин“ от 1968 г.

В интервю от 1986 г. Мартин и Етел разказват пред микрофона на БНР как са започнали да се занимават именно с български фолклор. В последната година от гимназията Мартин вижда за първи път български народни танци, което го мотивира да посети страната ни през 1966 г. и да остане да ги изучава в продължение на пет месеца. Той е възхитен от силата на женското пеене в народните песни: „от този начин на пеене черпиш сили. В това има изключителна сила, красота и достойнство. И тези три качества са толкова завладяващи, че взеха завинаги сърцето ми.“ Според Мартин записът, който те правят на Валя Балканска през 1968 г., е избран за „Вояджър“ именно заради автентичността си, която достига до сърцата на слушателите: „те не разбираха езика, не знаеха за какво пее тя, но разбираха истинското й чувство. А затова не трябва да знаеш език.“

Етел също е впечатлена от емоционалната изразителност и сила на българската народна песен. През 1957 г. за първи път чува запис на ансамбъл „Филип Кутев“, а през 1964 г. се среща със самия композитор в Ню Йорк. Етел чува за първи път Валя Балканска през 1965 г. на събора за народно творчество в Копривщица: „Останах поразена. Беше към края на деня, към три часа в неделя, когато една много млада прекрасна родопчанка излезе на сцената и започна да пее песента „Излeл е Дельо хайдутин“. Когато тя изпя песента, тълпата полудя! Това беше едно от най-възхитителните изпълнения на народна песен, което въобще бях чувала. И това след 20 години работа с народна музика.“ През 1968 г. Етел и Мартин се завръщат в България с разрешение да направят записи и да ги издадат на плоча с некомерсиална цел и с една важна мисия – да открият и запишат онази неповторима народна певица от Смолян.

По този начин силният и въздействащ глас на Валя Балканска „полита“ към Космоса с „Вояджър 2” на 20 август 1977 г., последван от „близнака си” на 5 септември същата година.