Основаното на 12 февруари 1947 г. Дружество на българските композитори и музиковеди е наследник на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“, което е създадено на 24 януари 1933 г. от големите музиканти Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков, Асен Димитров и Цанко Цанков. В Дома на изкуствата и печата в София те изработват устав и избират ръководство на Дружеството. По-късно към тях се присъединяват композиторите Филип Кутев, Светослав Обретенов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Асен Карастоянов, Георги Златев-Черкин и др. Поради настъпилите политически промени и установяването на социалистическия режим Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ прекъсва дейността си през 1944 г.

Като продължител на неговата дейност Дружеството на българските композитори и музиковеди отстоява идеите за съществуването на обществена професионална организация, която обединява и защитава музикалните творци и популяризира българската музика в страната и чужбина. На 17 март 1947 г. то се преименува в Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти. От 1954 г. се обособява като Съюз на композиторите и музиковедите и приема името Съюз на българските композитори.