Безспорно Гергьовден, отбелязван в чест на Св. Великомъченик Георги Победоносец, е един от най-обичаните пролетни празници. И както се пее в една българска народна песен: „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“

В памет на Св. Георги (на гръцки „земеделец“) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

За двете страни на празника Гергьовден – официална и семейна, както и за традициите, свързани с неговото отбелязване, разказва археологът проф. Иван Венедиков, запис от 1988 година:

За кратко ще обърнем поглед към историята, свързана с честването на 6 май. С указ на княз Александър Батенберг денят е обявен за Празник на кавалерите на военния орден „За храброст“ и отбелязан за пръв път през 1880 г. До 1947 г. се чества като Ден на храбростта и празник на войската, на който се извършва водосвет за здраве на христолюбивото воинство и се прави помен за загиналите по бойните полета. По време на комунистическия режим празнуването му е прекратено, възобновява се през 1993 г. с постановление на правителството от 27 януари, а от 1999 г. е и неработен ден.