С резолюция 54/68 от 6 декември 1999 г. ООН обявява Световна седмица на Космоса. Тя е периодизирана между две значими дати от историята на човечеството: 4 октомври 1957 г. – изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, и 10 октомври 1967 г. – влизане в сила на Договора за принципите на дейност на държавите по изследване и използване на космическото пространство.
В този период от старта на космическата ера и през следващите 5 десетилетия една малка страна като България се нарежда сред лидерите в областта на космонавтиката. В Института по космически изследвания към БАН се разработват научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов (1978) и Александър Александров (1988). България участва в множество международни програми по космонавтика, наред със САЩ и Русия разработва космическа храна и изпраща свой собствен спътник „Интеркосмос-България 1300“. В космическото пространство лети родопската песен „Излел е Делю хайдутин“ и отлежава българската пръст от крепостта Плиска и връх Шипка.
Представяме ви звукова картина от Златния фонд на БНР, свързана със световните постижения в една от най-високотехнологичните области на човешката дейност – космонавтиката.

В архивите ни е съхранено посланието на бащата на космонавтиката Константин Циолковски, изречено през далечната 1935 година: „Младите летци – на тях възлагам най-смелите си надежди. Те ще помогнат да се осъществят моите открития. Те ще дадат талантливите строители на първия междупланетен кораб.”

      Изказване на Константин Циолковски за младите летци - 1935 г.

12 април 1961 година ще остане в историята с първия полет на човек в Космоса – Юрий Гагарин: „Скъпи приятели – близки и непознати, съотечественици, хора от всички страни и континенти, след няколко минути мощен космически кораб ще ме отнесе в широките простори на Вселената. Целият ми живот сякаш е прекрасен миг и всичко сторено и преживяно от мен до днес е било в името на този миг.”

      Юрий Гагарин - 12 април 1961 г. - думи преди старта и старт на космическия кораб „Восток 1“
      Сергей Корольов, главен инструктор на руската космическа техника, за първото излитане на човек в Космоса

„Смятам, че нашата нация трябва да положи усилия за целта да изпрати човек на Луната, който безопасно да се завърне на Земята.” – думи на президента Кенеди преди полета на екипажа на Нийл Армстронг и неповторимия миг – 21 юли 1969 година, когато астронавтът стъпва на Луната.

      Джон Фицджералд Кенеди, президент на САЩ за стъпването на човек на Луната
      Изстрелване на космическия кораб „Аполо 11“, 16 юли 1969 г.
      Приземяване на спускаемия апарат „Ийгъл“ на Луната, 20 юли 1969 г.
      Нийл Армстронг от Луната, 21 юли 1969 г.: Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...
      Пенка Писанова - обявила в ефир полета на Юрий Гагарин
      „Излел е Делю хайдутин“ - песента, която лети на борда на космическата станция „Вояджър“
      Митко Гогошев, физик, ръководител на базовата обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора за първия български спътник Интеркосмос-България 1300
      Ритуали по отнасяне шепа пръст в Космоса от Плиска и от връх Шипка

В репортажа на Боян Трайков от космодрума в Байконур на 10 април 1979, който ни връща към първия полет на българин в Космоса, звучат думите на Георги Иванов: „Аз се вълнувам много… Аз съм горд и щастлив, че на мен се пада честта да продължа пътя на Гагарин.”

      Полет на първия български космонавт Георги Иванов - репортаж на Боян Трайков от космодрума в Байконур, 10 април 1979 г.
      Акад. Кирил Серафимов, физик, наричан бащата на българската космонавтика, за приноса на България в овладяването на Космоса

Разходката във времето логично завършваме с гласовете на български учени със заслуга към правото ни да заемем своето място в престижния списък на космическите държави. Сред тях е и академик Кирил Серафимов, наричан бащата на българската космонавтика, и академик Димитър Мишев – един от 10-те учени в света, награден за фундаментални изследвания на Космоса.

      Полет на втория български космонавт Александър Александров - репортаж на Валери Тодоров, 7 юни 1988 г.
      Проф. Борис Бонев, директор на Института за космически изследвания при БАН, за изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята
      Проф. Димитър Мишев, радиоинженер в Института за космически изследвания при БАН, за авторитета на българската наука и техника