На Фол
Любимата дева изпрати ни
на път в теменужни зори,
целуна за подвиг челата ни,
по къдрица ни подари.
Взе лилия, в слънце потопи я
и хвърли я през планини…
Ний вдигнахме своите копия
на път за далечни страни.
По пътища страшни заскитани,
жадувахме бранния час:
бе светло и гордо в душите ни,
а мрачно и сиво край нас.
Не станахме плахи отшелници,
дочакахме славния бой,
сразихме се с ветрени мелници
и всеки от нас бе герой.
Прегазихме черни чудовища
с хвъркатите свои коне
и странни, неземни съкровища
заловихме в бой насъне.
Оплискани в кърви, напрашени,
потеглихме и за венци,
но свърнахме в пътя, уплашени
от толкова много овци.
След рицарски празни усилия
не зърнахме нийде в света
сребристата девствена лилия,
която тя нам завеща.
Но верни на светла утопия,
живота всуе ни гнети:
пак носим на дървени копия
железен товар от мечти.
С душа през неволи пречистена,
пак бродим в житейския лес
и шепнем си тихо: „Наистина,
добре, че умря Сервантес!“…
… Но нявга сред шумната столица —
за нас монумент ще блести,
сграден с неплатените полици
и скъпо платени мечти.
Нека не е странно, че встъпваме в тази публикация със стихотворение. Трудно ще го намерим в някоя христоматия или учебник. Това е стихотворението на Христо Смирненски „Рицари след бой“ и е посветено на неговия приятел и интелектуален съмишленик Николай Фол. Освен че стихотворението ни показва Смирненски в друга светлина, различна от прожекторната на „пролетарския“ поет, то говори и за възвишеността на идеалите на младата българска интелигенция от зората на 20-и век. Смирненски и Фол впрочем принадлежат към един интелектуален кръг, в който личат още имената на Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, Александър Жендов…
За мнозина Николай Фол е известен предимно с обстоятелството, че е баща на известния траколог проф. Александър Фол, но това е като да се сложи каруцата пред коня. По-скоро професорът е син на Николай Фол – писателят, режисьорът, публицистът, драматургът, театралният педагог. В следосвобожденска България такива хора са били нейните строители и будители.
В древногръцката митология Фол е добрият и мъдър кентавър, учител по музика и изкуства, приятел на Хирон. Ето и отговорът на въпроса, откъде идва псевдонимът на Николай Тодоров Георгиев. Израсъл в артистична среда (и баща му, и майка му са били изкушени от театъра), той учи и завършва драматургия и режисура в Лесинговия университет-Берлин. След завръщането си у нас издава в. „Маскарад“ заедно със Смирненски, пише в „Литературен глас“, четири години е редактор на „Българан“, активно превежда от руски и немски. Той е първият преводач на Бертолт Брехт в България, като поставя и неговата „Опера за три гроша“ със заглавие „Опера за пет пари“, а сценограф е не някой друг, а Дечко Узунов. Фол основава и първата детска театрална школа в България и е автор на множество книги и пиеси за деца – „Театър като за възрастни, само че по-добър!“ Поставя в абсолютно всички значими театри в страната, като същевременно се изявява като театрален педагог и пионер на сценичното изкуство у нас, днес незаслужено забравен, както впрочем и мнозина други значими фигури в пантеона на българската култура.