През 20-те години на XX век у нас се дипломират първите поколения български композитори и диригенти, които ще издигнат националната ни култура до постиженията на европейската музикална традиция. Това е времето, когато започва да се пише и сериозна по обем музикално-теоретичната литература на български, предназначена за учениците и студентите в Академията. В този процес важна роля изиграва музикалният теоретик и педагог проф. Димитър Радев (21 декември 1874 – 21 февруари 1954). Той е автор на „Ръководство по инструментация“, „Обща история на музиката“, „Музикална хармония“ и др., а съвместно с Добри Христов и Васил Мирчев съставя учебници по пеене за прогимназиалните класове, за гимназиите и педагогическите училища. В предговорите към своите трудове Радев се обръща към читателите: „Като поднасям тази книга на нуждаещите се от нея, аз мисля, че давам не нещо напълно съвършено или изчерпателно, но вярвам, че давам нещо съществено и необходимо“. Еклектичният характер на Радевите учебници свидетелства, че авторът е познавал огромно количество чужда теоретична литература. Същевременно той е осъзнавал своята мисия за полагането на основите, върху които по-късно ще се разгърне българската музикална наука.
Професорът е роден в Шумен. Учи в Педагогическото училище в Казанлък и след това учителства осем години в родния си град, Пловдив и Преслав. През 1901 година заминава за Прага, където учи музика, а по-късно завършва композиция и диригентство в Лайпцигската консерватория. През 1907 година Радев се връща в България и става учител по пеене във Втора софийска мъжка гимназия, като междувременно ръководи струнен и духов оркестър. Преподава хармония, контрапункт, музикални форми и инструментознание, а също така дирижира и оркестъра при Музикалната академия. Работи като редактор в „Музикален вестник“, както и в списание „Музикална мисъл“. Близо десет години отговаря за музикалното оформление на Народния театър. От 1932 г. организира и ръководи частно музикално училище „Народна консерватория“, което съществува до 1942 г. Наред с педагогическата си дейност Димитър Радев участва в концертния живот на столицата със своите хорове и оркестри и изнася редица беседи за музикалното изкуство.