Милиционерска снимка на 16-годишния Цветан Марангозов на фона на донос за него
Милиционерска снимка на 16-годишния Цветан Марангозов на фона на донос за него
      Цветан Марангозов с някои свои естетически виждания и стихове - запис 2010 г.

„Аз пиша рядко и съм на мнение, че многото писане на поезия разваля поезията. А трябва да се пише по-малко, сгъстено и в останалото време да се върши нещо съвсем друго. Не от сутрин до вечер да се занимаваш с тази дума „литература“.

„Мен винаги ме е интересувало това, което най-много искам да забравя. То най-добре има свойството да стане литература. Въпросът е да отключиш катинарите на мазето. Това е трудното. Откакто пиша, винаги съм се занимавал с това да отключвам тази врата и да пускам демоните.“

„Писал съм и повтарял често, че както всеки емигрант съм космополит без космос. В последна сметка се оказа, че емиграцията е бягство от себе си. А носталгията… Това са раните, които е получил човек. Истинският патриот е патриот поради злопаметност.“

Навсякъде, поразровиш ли се тук и там, биографичната справка за него е една кратка бележка. Там ще прочетем, че писателят Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 г. в София, в семейството на архитекта и поет Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница, в затвора пише своя роман „Безразличният“ (излязъл през 1959 г. като „Белязаният“). През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. В периода 1960-1991 г. пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, композира филмова музика, режисьор е на игрални филми, става част от мюнхенския електронен авангард. В Германия е популярен като Marran Gosov. Той е сред ранните централни фигури на новото немско кино и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група”. Автор е на повече от 30 късометражни филма. През 80-те години, снима епизоди от популярния в Германия телевизионен криминален сериал „Един случай за двама“. През 1991 г. Цветан Марангозов се завръща в България. В периода 1991-1996 г. публикува седем книги с поезия. През 1997 г. пиесата му „Гъбата” е поставена в Народния театър.

Тайната съхранява страха
Или по-точно обратното
Обратното пак е по-точно
По-естествено
Обратното е винаги по-естествено
Винаги е по-точно
По-вярно
По-мъдро
Страх съхранява тайната
Страх варди тайната
Страх внимава тайната да не отвори уста
Да не се разприказва
Да не загуби самообладание
Да не се напие
Да не легне с бъбрива жена
Казвам жена защото моята тайна е от мъжки род

Из пиесата „Гъбата или обратното на обратното“ от Цветан Марангозов

      Разговор на журналистката от Радио Варна Даниела Стойнова с Цветан Марангозов - запис 1997 г.

„Една отколешна немска мъдрост съветва да не рисуваме дяволи по стените, защото веднъж нарисувани, те имат лошия навик да слизат между хората. Друга, противоположна, е поуката, която можем, която сме длъжни да извлечем от поетичния сюрреализъм на Цветан Марангозов: само честното ни конфронтиране с бесовете и демоните на близкото ни минало е в състояние, ако не да ни освободи от инквизицията на спомена, то поне да направи това минало безвъзвратно като социална действителност.“

Димитър Бочев