„Не желая музиката ми да бъде изпълнявана от музикант, който само чете ноти. Аз залагам на изпълнители, които са с по-разширен диапазон емоционални локатори за приемане и предаване, по-артистично настроени, освободени и разкрепостени“, казва проф. Юлия Ценова (30 юли 1948 – 11 април 2010), пианист, джаз изпълнител, композитор и педагог, едно от най-ярките имена в съвременната ни музика. Блестящ импровизатор и музикант с оригинални хрумвания и идеи, склонност към парадоксалното, изтънчен вкус и (само)ирония, спонтанна, артистична и много талантлива. Творец с мъдро светоусещане, богато въображение и фина чувствителност, със свой индивидуален почерк в нашата музика.
Юлия Ценова започва да свири на пиано и да композира на 5-годишна възраст. „Доста добра пианистка бях, но композирането винаги беше на първо място в мислите и стремежите ми. Изобщо не съм имала двоумения по отношение на избора“, спомня си музикантката. Завършва Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“) с пиано при проф. Богомил Стършенов през 1972 г. и композиция при проф. Панчо Владигеров през 1974 г. Тя е единствената жена, която проф. Владигеров приема за свой студент. През 70-те години е силно повлияна от творчеството на Артур Онегер, Паул Хиндемит, Игор Стравински, Бела Барток. Посещава курсовете по композиция в София (1981) и Амстердам (1982) на проф. Тон де Леув, един от най-изтъкнатите холандски музикални творци след Втората световна война. От 1970 г. има многобройни ангажименти като пианист у нас и в редица европейски страни, където концертира самостоятелно и с камерни и поп-джаз състави. Свири в джаз клубове и пиано барове в чужбина. Преподава пиано в катедрата „Поп и джаз изкуство“ на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, която ръководи от 1999 г. Като професор в Академията Юлия Ценова възпитава и вдъхва любов към изкуството на много млади таланти. Председател е на Дружеството за нова музика в България (2000 – 2002).
Композиторката е автор на симфонични, камерни и хорови творби, камерната опера-мюзикъл „Изкушение“, песни за детски хор и детски вокални групи, музика за куклен театър, телевизионни сериали, детски мюзикъли, поп песни, джазови пиеси и др. Яркото си творческо присъствие заявява още в средата на 70-те години. Тя пречупва света на изкуството през своя собствена призма и създава в творбите си причудливи и запомнящи се образи. Интересите ѝ са насочени към различни жанрове и философски аспекти на различни култури, към синтеза между джаза и съвременната музика, с преплитане на съвременни композиционни техники. Някои от произведенията ѝ са вдъхновени от индийската и мексиканската музика. Извор на творчески импулси и вдъхновение е и българският фолклор. В композициите на Юлия Ценова от 90-те години се усеща влиянието на източната философия и естетика. Нейното творчество прави асоциации и прехвърля мостове към други изкуства и е ценно и като част от един по-голям образ, представящ творческата мисловност и художествените ѝ проекции. Опознала поезията на сродни ѝ по чувствителност творци, Юлия Ценова приема техния интимен свят като свой и така се раждат вълнуващите ѝ музикално-поетични картини: „Седем песни“ за сопран и струнен квинтет (1975) по стихове на полската писателка и поетеса Анна Каменска, „Четири песни“ за смесен хор (1977) по текстове на американската поетеса Емили Дикинсън, „Слово и звук“ – четири песни за сопран и клавирен квинтет (1986) по творби на Дора Габе, вокалните цикли „Liebe-Zeit-Tod“ („Любов, време, смърт“, 2002) и „Curriculum Vitae“ (2003) за сопран и пиано по стихове на австрийската поетеса и белетристка Ингеборг Бахман. В творбите на проф. Ценова намира израз вечният стремеж на човека към духовно съвършенство и задълбочено преосмисляне на изминатия от него път. Тя вярва в духовността и величието на личността. Най-неподражаемото качество на композиторката е способността ѝ да потъва в дълбок размисъл и медитация и заедно с това да показва чувство за хумор и будно въображение. „Аз съм естествена. Това ми е оръжието. Просто дълбая навътре, за да бъда естествена и в музиката“ – така описва себе си авторката. И още едно нейно откровение: „Водеща при мене е интуицията – с нея почва всичко, в тъмното, като затвориш очи и не знаеш къде се намираш.Това е върховно изживяване, когато отваряш сетивата си за тайнството и тръгваш по някакви неизминавани пътеки, без да знаеш накъде.“
Произведенията ѝ звучат на много музикални форуми у нас и в Европа, Азия, Австралия, САЩ и Канада, където печелят големи почитатели сред специалисти и публика. Отличена е с редица награди за хорова, камерна и сценична музика, а името ѝ е включено в световни музикални енциклопедии, сред които са Британската кралска енциклопедия и немската „Музиката в историята и съвременността“.
Творчеството на Юлия Ценова има особен живец, изпълнено е с оптимизъм и едновременно със сериозна загриженост за човека и неговото бъдеще. Оптимизмът е подхранван от неспирното движение напред в творбите на композиторката, което преодолява и въображаеми, и явни прегради. А неспокойната мисъл за човека и неговото утре прозира в произведенията, засягащи теми, които винаги са вълнували човечеството. „По-добре да осъзнаем малките, естествени неща и малката, чиста, проста, интуитивна истина, от която толкова много сме се отдалечили, безкрайно много. Не трябва да загубваме себе си в този технически век. Човек е толкова богат. Ние не съзнаваме колко можем.“ Това духовно завещание на проф. Ценова има особена стойност в днешния ден, в който човекът трябва да спре за миг и да размисли, за да опази всичко, което е съградил.
В публикацията са използвани откъси от интервю с проф. Юлия Ценова от 1998 г. в предаването „Студио музика“с водещ Силвия Тихова,, запазено в Златния фонд на БНР.