На 17 септември отбелязваме 120 години от рождението на поета Христо Смирненски. За своя 24-годишен житейски път авторът създава богато поетично творчество, което носи усещане за лична изповед.

Есенни листа
1.
Унесена в мечти, самата ти мечта,
очакваш ме сега на дървената пейка,
край тебе ронят се посърнали листа,
над тебе сякаш бди надвисналата вейка.

В очите ти блести лъчът на ведър ден,
по устни кат рубин потрепва звучна песен,
от погледа ти син опит и запленен,
ще спра при тебе аз в безумен блян унесен.

С възторжени очи и с трепетни ръце
аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо
тях – белите цветя на своето сърце –
пред твоите крака ще сложа мълчаливо.

2.
Сред всички жени
едничка плени
сърцето ми ти.

Кат мъничък цвет,
кат блен на поет
пред мен се вести.

В сърцето лъчи
от чудни очи
трептят и пламтят.

В душа ми цветя
посред есента
за тебе цъфтят.

За тебе са те,
за тебе, дете,
ела набери.

А после със тях
без свян и без грях
ти друг надари.

В Златния фонд на Българското национално радио се пазят спомени за поета от неговата сестра Надежда Измирлиева. Чуйте и „Приказка за стълбите“ в изпълнение на народния артист Иван Димов.