Няма българско сърце, което да не трепне и да не затупти в ритъма на Дико-Илиевите хорà. Няма празник от годишния календар, в който да не звучат негови творби, белязани със знака на непреходното. Изградени на фолклорна основа, със завладяваща ритмика, те допадат на народа и се радват на изключителна популярност. Именно Дико Илиев е този, който създава жанра „хорà за духови оркестри“. Някои от неговите творби до такава степен се предават от уста на уста, че започват да се определят като „народни“, макар да са дело на лично творчество.
Дико Илиев (15 февруари 1898 – 30 ноември 1984) е роден в село Карлуково, Луковитско. Още 13-годишен любовта му към музиката го повежда към Орхание (дн. Ботевград), където постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк. Заедно с полка участва в Първата балканска, Междусъюзническата и Първата световна война. Пролетта на 1917 година на фронта край река Серет, Румъния, написва първото си хоро – „Искърското”. В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 1981 година, в който Дико Илиев говори за началото на своя път в музиката:
След края на войната, през май 1919 година, Дико Илиев постъпва във Военното училище в София. Отначало свири в духовия оркестър на училището, а после и в симфоничния оркестър на Софийската опера. След 1920-та се прибира към родния си край, за да гради дом и семейство. Работи земеделие, за да изхранва семейството си, и свири по сватби и кръщенета, за да удовлетворява влечението си към музиката. Живее и работи в различни селища из Белослатинско и Оряховско. 11 години след „Искърско хоро” се появява „Букьовското”. После идват „Грънчарското”, „Самоковското” и пр.
„Хорото е нещо живо, със свой характер и своя съдба – ще каже по-късно Дико Илиев. – Никога не съм могъл да си обясня откъде извира. То е като карлуковските изворчета и кладенчета – утолява жаждата.”
През 1931 година в Оряховските казарми се създава духов оркестър. Дико постъпва в него и свири на баритон. Диригент на оркестъра е чехът Александър Вейнер. Както Йосиф Кубичек в Орхание, така и Вейнер изиграват важна роля за повишаване музикалното майсторство на Дико Илиев. Следват най-плодотворните творчески години на музиканта. Сякаш няма друг българин, който да е сътворил толкова бисери в областта на хорото, колкото Дико Илиев. И той ги композира не с помощта на пиано, а на зелената морава, при тактуването само на лявата ръка.
През 1948 година Дико Илиев издържа успешно конкурсен изпит за военен диригент. С министерска заповед от 27 септември същата година е повишен в чин музикантски поручик и назначен за диригент на Гарнизонния музкантски взвод в Оряхово. Като диригент през следващите години изнася концерти, работи за развитие на художествената самодейност не само сред войниците. Съвременниците му с обич го наричат бай Дико, а по-късно е определян като „композитор на народното веселие”. Той е инициатор и пряк ръководител на десетки духови оркестри, създава музикалния им репертоар и го налага като специфично явление в празничния свят на българина.
В красивия крайдунавски град Дико Илиев живее близо 50 години и пише най-хубавите си хорà: „Дунавско”, „Дайчово”, „Майско утро”, „Александрийка”, „Еленино”, „Наша гордост” и др. Те са част от музикалното му наследство от близо 50 хорà, маршове, народни китки, рапсодията „Танц на жетварките”, валсове, танга, румби и др. „Народът обича Дунавското, но на мен ми е любимо Добружанското хоро. Музкантски го смятам за най-добре подредено“, казва Дико Илиев в интервю от 1981 година. И споделя: „Много лесно пиша, както пиша писмо, така пиша и музика.“
„Добружанско хоро”, изпълнява Представителният духов оркестър при Министерство на транспорта, диригент Христо Тонев:
За няколко месеца през 1947 година Дико Илиев е в Сливенския полк. Там създава знаменития си марш „Сливенци при Драва”, с който години наред Радио София открива програмата си.
Марш „Сливенци при Драва”, изпълнява Гвардейският представителен духов оркестър, диригент Иван Денов:
„Моите хорà не са мода, за да си идат лесно. Докато има площади и салони, не ме е страх за тях – те все ще се играят. Ще се играят, защото аз създадох само това, което хората обичат и търсят, което чакат от мене… някак като че ли самите игрохорци ми ги диктуваха…“, казва приживе бай Дико.
Меродавно и днес остава твърдението на Филип Кутев: „Музиката на Дико Илиев е оригинална и неповторима. Тя звучи и ще звучи, докато има Българско. Нея никой не я е налагал. Народът сам я е понесъл в сърцето си, защото вече не може без нея.”
„Дунавско хоро”, изпълнява Представителният духов оркестър при Министерство на транспорта, диригент Христо Тонев:
Китка от песни, изпълнява духов оркестър „Дико Илиев” при Народно читалище „Надежда 1871”, гр. Оряхово, диригент Кузман Кузманов: