Проф. Симеон Хаджикосев (7 март 1941 – 29 декември 2020) е личност твърде многостранна и същевременно безкрайно монолитна – авторитетен учен и университетски преподавател, проникновен изследовател и тълкувател на поетиката на западноевропейския модернизъм и българския символизъм, литературен…
„В критиката му най-много ме привлича нейната нравственост. Критическите му откровения са сдържани, немногословни, като че ли се бои да не злоупотреби със свободата, която му дарява словото. Творческата индивидуалност на писателя той скъпи много повече от…
Живот, живян с книгите. Над 400 научни публикации, повече от 80 редактирани книги, библиографии, сборници и периодични издания, няколко авторски книги. Сътрудник на най-авторитетните културни издания в България между двете световни войни, един от основоположниците на българската…
Като почит към възвишения идеализъм на неговата литература и симпатията и любовта към истината, с които той е описал различни видове човешки същества – гласи мотивираното решение, с което френският писател и пацифист Ромен Ролан (29 януари 1866 – 30…
Бедност и приключения, борба с непреодолимата сила на природата, съчетана с романтизма на суровата школа за мъжество и оцеляване са описани в разказите и романите на един от класиците на американската литература на XX век. Популярен сред движението на…
„Никак не би му подхождало да го нареждаме до други имена, особено когато те са сподобени с по-голяма обществена далновидност или с по-даровито перо, защото той, неукротим и в предугажданата си заслуга, хаплив и в наложеното му…
„Киплинг е наричан с различни епитети – колониалист, расист, антисемит, женомразец, десен империалист, и въпреки твърденията на някои учени, че възгледите му са били по-комплексни, отколкото описаните, до известна степен той наистина е бил всичко това. Той…
Любимата му игра е билярдът. Когато е уморен и иска да си почине, той стои по цяла нощ и играе. Така му почива главата. Пуши почти непрекъснато, от девет годишна възраст. Сложните неща го угнетяват. Не може…
Душевно стар съм аз. И жребий черен над мен тежи. И мрачен сън, кошмар над мен разперен, гръдта души. Макар и млад — с предчувствия ужасни! Не знам покой… Спаси ме ти от призраци неясни, другарю мой!…
„Сдържан, спокоен, тоя висок по ръст и дух син на Средногорския балкан гореше с ярък вътрешен огън, с пречистия и пречистващ огън на искрената любов към майка България, на която служи до сетен дъх в качеството си…