Петър Славински (19 март 1909 – 24 октомври 1993) е писател и драматург, с дългогодишно творческо присъствие в нашата литература. Над 50 заглавия – десетина романа, единадесет драматургични произведения, от които три комедии (в съавторство с Боян…

Френското списание „Експрес“ определя интелектуалното дело на този човек, белязал с делата и мислите си един отминал и един начеващ век, като апотеоз на хуманизма. Цветан Тодоров е един от пионерите на съвременния структурализъм, философ, моралист, критически…

„Нашата държава страда не толкова от слабите партии, колкото от некултурността на политическите мъже, които са неспособни да съзрат задачите, поставени от националното и обществено развитие на България. Държавата има нужда от едно обществено мнение достатъчно просветено,…

Това е единственият запис на гласа на професора, който се съхранява в архивите на Българското национално радио. В мемоарната си книга „И аз на тоя свят“ Александър Балабанов разказва, че създава „Искри“ като 20-годишен студент в Лайпциг,…

На Фол Любимата дева изпрати ни на път в теменужни зори, целуна за подвиг челата ни, по къдрица ни подари. Взе лилия, в слънце потопи я и хвърли я през планини… Ний вдигнахме своите копия на път…

Дълги години Николай Райнов е единственият преподавател по „История на изкуството“ в Художествената академия. Той оставя трайни следи в модерното развитието на българското изкуство. „Един от първите ми учители и който едва ли знае, че аз съм…

Когато преди 30 години на 7 декември тръгнал на последното си пътешествие – а той много обичал да пътува – мнозина навярно ще да са помислили, че това е поредната му шега. Уви, тръгнал си е наистина……

Този живословен разказ от записа е на един от талантливите наши писатели, младия тогава, в следвоенната втора декада на миналия век Владимир Полянов (Георги Иванов Тодоров). Според критиката и литературната история той е незаслужено забравен и изтикан…

Големите личности обикновено не са лесни хора, нито идеални родители, а децата им често са дълбоко увредени от неспособността да се доближат до тях в пряк и преносен смисъл поради липсата на родителска топлина, както и поради…

В детската градина На всеки, който слуша, му дават жълта круша. И всеки вече слуша, за да получи круша. Но круша подир круша — дойдоха ни до гуша! И никой пак не слуша, макар че дават круша.…