„Аз съм щастлив човек. Целият ми живот беше кино. Една километрична лента, в която хубавото беше повече от лошото, а смехът превъзхождаше тъгата“– е житейската равносметка на кинооператора Димо Коларов. Той е човекът, който малцина на улицата…

Крайслеровите пиеси заемат особено място в репертоара на цигуларя Петър Арнаудов (12 ноември 1924 – 3 май 2016). „Любовна радост“ е продуцирана от Националното радио в края на 60-те, но и три десетилетия по-рано в ефира на…

Поет, музикант и актьор, хуморист и сатирик, един от родоначалниците на стила на куплетистите, който има огромно значение в миналото и отражение до наши дни, трубадур, възпяващ неволите и радостите на своя народ, импровизатор от висока класа.…

В българската оперна традиция името на Милен Паунов е свързано с редица лирични тенорови партии. В продължение на три десетилетия той играе главните роли на сцената на Софийската опера. Милен Паунов е и певец, и автор и…

Творец с неподправен почерк, завещал на българското изкуство монументална живопис, стенописи, декоративни пана и мозайки. Артистичният облик на Пловдив не би имал тази историческа стойност без изображенията, сътворени от Йоан Левиев върху редица фасади и вътрешни стени…

„По-дивно и по-загадъчно място от моя роден северозападен край не срещнах никъде. Тук и най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът, и най-простата история сякаш са белязани с особен знак. Те носят нещо странно…

„Поет, белетрист, държавник, проявен с еднаква сила във всички тия области, той остави преди всичко спомена за човек и човещина. Всички близки другари на поета и негови събратя по перо запазват в сърцата си един спомен преди…

Описал бита и душевността на българския народ, Иван Хаджийски (13 октомври 1907 - 4 октомври 1944) остава в историята като основоположник на модерната социология в България. Израства в занаятчийско семейство, но напуска родния Троян, за да учи в…

Не са много на брой личностите като акад. Иван Лазаров в историята на българското изобразително изкуство. Професор в Художествената академия в продължение на повече от четвърт век и неколкократно избиран за неин ректор, член на Българската академия…

„Тя беше като светилник, около който се въртеше културният живот на Стара Загора. Нашият дом беше средище на писатели, поети, художници, артисти. Тя умееше от всеки ден да направи празник“ – спомня си Наум Шопов за своята…