„Има много причини за едно самоубийство и в повечето случаи най-очевидните не са най-съществените. Човек се самоубива рядко (все пак подобна хипотеза не е изключена) след размисъл. Трудно е да се проследи това, което поражда кризата. В…
„Върви из българската литературна нива като Жетварят на Йордан Йовков, потънал в нея, спира се, грижовно стрива житния клас, за да изрони в шепата си едва зреещи зърна на творчеството, още незабелязани от другите, да предвиди развитието…
Вечерта на 30 октомври 1938 година, точно преди Хелоуин, Орсън Уелс, тогава режисьор и звезда на радиодраматичния сериал на „Мъркюри тиатър“ – „В ефир“, провежда генералната репетиция за своето новаторско радиопредаване. Тогава Уелс е само на 23 години…
Повече от 50 години той е на гребена на българския политически живот, пряк участник в знакови за българската история събития, оглавява два кабинета и няколко министерства, личност, свързана с две епохи – Възраждането и Третото българско царство.…
Златю Бояджиев (22 октомври 1903 – 2 февруари 1976) е един от най-самобитните български творци на XX век, чието изкуство се издига до своеобразна житейска философия, чрез която вижда света в цялото му многообразие и хармония, с…
Светът и човешкият характер притежават собствено движение и развитие. Те са взаимозависими, но и противоположни в своята необозримост, с която изпълват жизнената сфера. Драматургическият живот пренася на сцената тези сложни взаимоотношения на „същността“ и „ядрото“ на диалектиката,…
Лиляна Жабленска изпълнява арията на Адела из II действие на оперетата „Прилепът” от Йохан Щраус, запис 1970 година, Златен фонд на БНР: Лиляна Александрова Трифонова-Жабленска, родена на 8 октомври 1918 година в Бургас, е именита наша оперетна…
Акад. Михаил Арнаудов (5 октомври 1878 – 18 февруари 1978 година) е един от най-видните представители на съвременната българска наука – славист, литературен историк и фолклорист. Той въвежда нов, комплексен изследователски подход в българската фолклористика. Фолклористика и…
Любовта към родната история, която прераства по-късно в призвание, започва рано у Иван Снегаров. „За нас – си спомня той – нямаше по-любим предмет от българската история, която учителите ни преподаваха някак скришом, без учебници, и ние…
„Свирнята на Никола Ганчев тръгва като вопъл, рипва като подвикване, слиза като бистър ручей, докато хване сърцето ти. Тя подхваща приказка за стари времена и нрави, за живи човешки съдби, за тежък труд и кървави освободителни борби.“…