На 9 февруари 1998 г. Екатерина Дафовска печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри.

9 февруари 1998 г. е третият ден от Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония. Този ден ще се запомни с обилния снеговалеж, който е причина за изключително трудните условия за състезания, особено в една от най-тежките дисциплини – 15 км биатлон. Е, точно в този ден преди 20 години Екатерина Дафовска спечели златен олимпийски медал за България на пистата за ски бягане „Нозова Онсен“. Тя финишира с време от 54:52,00 минути, само с една наказателна обиколка, което означава, че освен бързото бягане и стрелбата й е била феноменална, при положение, че мишената почти не се е виждала от снежната пелена. Ето това в спорта наричат „звезден миг“.

Любопитно е още, че това постижение Катя прави не със състезателните, а с тренировъчните ски, защото се оказва, че пързалят по-леко и бързо заради „улучената вакса“. Това решение тя взема в последния момент и на своя глава.

А истината е, че сезонът ѝ до Олимпиадата е бил абсолютен провал и най-доброто ѝ класиране в различните стартове е 38-о място. Била е едва ли не отчаяна. Казала на треньорите да не се занимават с нея и изпълнявала някакъв свой си план, който обаче явно се оказва успешен и то как! На майка си пък споделила на заминаване, че ако нищо не може да постигне, ще се откаже изобщо. Съдбата в спорта обаче често е благосклонна към най-добрите и им дава мъничко шанс и късмет, без които понякога не може.

      Емоционално интервю по телефона на спортния журналист от БНР Асен Минчев с Катя Дафовска веднага след спечелването на златния медал – запис от 1998 г.