Нейният чар и красота са неподвластни на времето, младостта й съвпада с младостта на българското кино, ръцете на режисьорите извайват грациозната й пластичност в съвършени сценични образи. Гинка Станчева, заедно с аристократичната изтънченост на Невена Коканова и центрираната стабилност на Емилия Радева, изгражда модела на българската филмова звезда. През 1957 г. тя е тази, която, облечена в национална носия, аплодират в Кан, изправени на крака, за ролята й на Цвета. Филмът “Земя” на Захари Жандов е първата българска филмова продукция, спечелила право на участие в конкурсната програма на престижния фестивал. Родена на 15 юни 1932 г., Гинка Станчева расте с мечта да бъде балерина, но съдбата има други планове, срещайки я с бъдещия й съпруг Пейчо Пейчев, с когото се записват в Театралния институт. „Нищо извън театъра не обичам истински” – ще каже актрисата, изиграла Графинята в „Дванайсета нощ” на Шекспир, Жулиета в „Ромео и Жулиета”, Есмералда в „Парижката света Богородица” на Юго, Розалинда в „Както ви се харесва”, Мила Драгоданова в „Полите на Витоша”, дотогава забравената Яворова пиеса. Има участия и в радио- и телевизионния театър. Цветната палитра на актьорския й талант се разгръща в две направления: класическия репертоар, където с присъщия си лиризъм дава плът и кръв на героините си и, от друга страна, създава образи на персонажи в комедиен план. Тя е любимка на поколения пораснали деца заради ролите си на приказни принцеси и величествени кралици, изиграни в Младежкия театър. Магнетичният й финес и зряла красота носят повея на мъдър и щастлив човек. През 2002 г. е наградена с орден “Стара планина” за изключителен принос към българската култура и по повод 70 години от рождението й. Днес знае, че актьорът минава през всякакви трудности, за да може с усмивка да каже, че цялата си светлина, оптимизъм, слабост дори е отдал в името на Нейно величество публиката, там, където тя го очаква. За сцената през погледа на Гинка Станчева и за едно недоиграно представление разказва Богдана Костуркова. Записът е от 2013 година.
Още от „Хайде на театър“…