София, 13.9.1944 г. Щабът на бригада "Чавдар" (от дясно наляво): Тодор Делов-Стефо – зам.-командир, Веселин Андреев-Андро – политкомисар, Добри Джуров-Лазар – командир и Иван Хариев-Доктора – лекар
      „В Лопянската гора“ - запис от 1963 г.

Партизанска романтика. Така може да се определи темата на радиокомпозицията „В Лопянската гора“ от Захари Генов. Това всъщност е драматизация по партизанските спомени на поета Веселин Андреев – политкомисар на отряда „Чавдар“. През 1943 г. разрастналият се отряд се разделя на две чети – „Бачо Киро“ и „Бойчо Огнянов“. Именно с чета „Бачо Киро“ е свързан сюжетът на радиопиесата. През декември 1943 г. четата води в Балкана над с. Лопян сражение с около 300 полицаи и ги разбива. Събитията преди и след това са обект на драматизирания разказ.

„Вървяхме, всеки потънал в себе си. И пред очите ни пак изникна сражението. Чудно наистина. Как можахме ние, 19 души, да разбием и обърнем в бягство повече от 300 полицаи!? Комисарят често казва: „Ние имаме нещо повече, решаващо, това, което липсва на врага. Ние се бием за своя живот, за свободата на народа си, за щастието на родината.“

Интересно е да се спомене, че музикалното оформление на радиокомпозицията е симфоничната поема „В Лопянската гора“ от композитора Георги Иванов. Фактът, че такова произведение е посветено на едноименните спомени на поета партизанин Веселин Андреев, говори сам по себе си за идейния фундамент на тогавашния социалистически строй и съответно на социалистическия реализъм в изкуството.

Радиотеатър на социалистическия реализъм – още…