БГНЕС
      Разговор на Диана Янкулова с историка Момчил Методиев за значението на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул в деня на откриването на реставрирания храм – 7 януари 2018 г.

Наречен от българите „Майка на всички църкви“, храмът „Св. Стефан“ се издига в истанбулския квартал „Фенер“ на самия бряг на Златния рог. Там, в имот от 10 декара, къща, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустрояват първоначално в дървена църква. Осветена по славянски обред на 9 октомври 1849 г., тя, както и изграденият две години по-късно метох срещу нея, стават средище на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 3 април 1860 г., по време на Великденската служба, Иларион Макариополски, като не споменава името на гръцкия патриарх, поема отговорността на български духовен глава с думите „… и всякое епископство православних“. Пак тук за първи път е прочетен издаденият на 28 февруари 1870 г. султански ферман, с който българите се признават за отделен етнос с право на самостоятелна църква под името Българска екзархия. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението е на австрийската фирма „Рудолф Филип Вагнер“. Храмът е изграден от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона, транспортирани с влак от Виена до Триест. Оттам до Истанбул те пътуват с кораби под флага на компанията „Лойд“. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън църквата привлича погледа с красивите елементи на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения. Всъщност църковният живот на българската общност в Истанбул никога не е спирал и преди възстановяването на „Св. Стефан“. Той протича не само тук, но и в храма „Св. Иван Рилски“ в екзархията, параклиса „Св. Цар Борис“ и гробищния храм „Св. Димитър“.

      Свещеникът на българските църкви в Истанбул протойерей Ангел Велков за българската църковна общност в Турция – запис от 2005 г.

След десетилетия на митарства по установяване на собствеността, търсене и намиране на средства за възстановяване и реставрация, с усилията на българската държава, на българската църковна общност в Истанбул и проявената съпричастност от страна на Турция и конкретно на Истанбулската община, най-сетне на 7 декември 2018 г. обновената желязна църква „Св. Стефан“ бе тържествено открита и преосветена. В присъствието на турския президент Реджеп Ердоган, премиерите на двете страни Бойко Борисов и Бинали Йълдъръм и много гости бе извършен тържествен молебен в съслужение на Вселенския патриарх Вартоломей и българския патриарх Неофит.

      Част от словото на партриарх Неофит по време на службата при откриването на обновения храм „Св. Стефан“ в Истанбул на 7 декември 2018 г.

Всичко това нямаше да се случи, разбира се, без финансиране и практическа експертна реализация. Какви бяха предизвикателствата, за да бъде доведено това голямо дело до успешен край след 7-годишни възстановителни работи?

      Разговор на кореспондента на БНР в Истанбул Мариан Карагьозов с ръководителката на реставрационните работи арх. Фикрие Булунмаз – запис от 2018 г.