Много скромен, благороден, чист човек, брилянтен футболист, надскочил своето време. Такъв е в спомените на съвременниците си Георги Аспарухов – Гунди (1943 – 1971), една от легендите на „Левски“ и на българския футбол.

Синият център-нападател, който носи знаковия за привържениците на футболен клуб „Левски” номер 9, като юноша играе и волейбол, има невероятен отскок, а играта му с глава е близо до съвършенството. През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Много силен във футболната му кариера е сезон 1964/1965. Тогава той става голмайстор на страната за сезона, избран е за спортист и Футболист № 1 на България и влиза в десетката на „Франс футбол“ за престижната награда Златната топка.

Брилянтната техника, пасовете, ударите, виртуозната игра с глава, комбинативността, физическата мощ… Всички тези качества остават незабравими.

      „За мен футболът е удоволствие“, казва Гунди в запис от 1966 г.

Гунди загива във автомобилна катастрофа заедно с Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. Едва на 28 години. Играе футбол 11 години, но постигнатото от него превръща името му в легенда. Стадионът, използван от футболния и спортния клуб „Левски“ (София) днес носи неговото име, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист. През 1999 г. е обявен посмъртно за най-великия български футболист на XX век.

Първата песен, посветена на Гунди и Котков е написана от македонеца Наско Джорлев и за кратко време се превръща в безспорен хит. Макар забранена от властите и дълго време разпространявана нелегално, баладата се пее от различни изпълнители и е обичана от футболните фенове (и не само) и до днес.

      Балада за Гунди и Котков – презпис от плоча, издадена в Югославия, 1971 г.

Кои са другите носители на наградата, присъждана всяка година на най-добрия български спортист