Една дъга през времето – от септемврийските дни на 1923 година до след септемврийските дни на 1944 г., до национализацията на земеделската земя. Идеализираният образ на „новия човек“ и „новото време“ – това е мерилото, според което се подреждат добро и зло в радиопиесата „Паметта на сърцето“ от Орлин Василев. Това е типичен образец за драматургия на социалистическия реализъм, когато желаното е представено за действително.
„Та има ли по-силна памет от паметта на сърцето! Не се затрива първа обич ни от повеля на разума, ни от години, ни от по-сетнешни привързаности към съпруг и съпруга, към деца, към внуци дори.“
„Вие, комунистите де, сте решили да сбирате в един блок земята на хората. Може и за добро да е, но щом е доброволно, мене няма да закачате. Сега искам аз, ти да ми се отплатиш. Ти сега всичко управляваш, всичко можеш. Ще кажеш да ни оставят земята вън от блока. Че ти знаеш ли, тия седемнайсет декара с глад, Петко, сме ги сбирали, с глад. Залъка от устата на децата си съм дърпала. А баща им като куче под дъжда, гол, бос… Недейте ни взима земята, Петко, недейте!“