„Обикновено се казва, че някой изпълнител или композитор е родѐн музикант, но често това е по-скоро въпрос на откривателство и правилно насочване.“ Тези мисли споделя в свое интервю за БНР през 1984 г. големият композитор и диригент Красимир Кюркчийски, чийто творчески път се преплита и с този на Ансамбъла за народна музика на Радиото. Роден през 1936 г. в Троян, като 6-7 годишен получава от баща си, след идването му от фронта, едно малко акордеонче. В трудните военни години този скромен подарък се оказва началото на голяма творческа кариера. Истинската голяма любов към музиката обаче „лумва като пожар“ след досега му с пианото.

      За любовта към музиката и първия досег с нея

Красимир Кюркчийски завършва Държавната консерватория, където твори под менторството на проф. Панчо Владигеров, за когото Кюркчийски разказва: „Музиката – всъщност това са изречения, музикални изречения. От моя проф. Владигеров научих именно това чувство за мярка – колкото човек трябва да каже в музиката си, как да го каже, за да бъде най-убедителен и същевременно с това да не доскучава.“ По-късно Кюркчийски специализира при Дмитрий Шостакович в Москва.

      За създаването на Струнен квартет и триумфа в Париж

През 1966 г. големият български композитор е признат и на световната музикална сцена. В Париж неговият Струнен квартет получава голямата награда за най-добра композиция на чуждестранен творец на фестивала „Парижки музикални седмици“. Това произведение той написва още в студентските си години, когато решава, че: „по пътя си на формиран композитор да се държи с една ръка за народната песен“.

      За работата му с Филип Кутев и Ансамбъла за народни песни

Още незавършил Консерваторията пред Красимир Кюркчийски се потапя в автентичния български фолклор. Следва работа като диригент към Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народна музика на Радиото. Кюркчийски обработва народни песни, а под творческото му перо са композирани опери, балети, клавирни концерти.

      „Калиманко Денко“, обработка Красимир Кюркчийски – запис от 1972 г.