Фигурата на последната българска царица остава в сянката на историческите събития, белязали съдбата на семейството й, а и на цяла Европа. Сто и десет години след рождението на Йоанна припомняме факти от нейната лична история, преплетени и с историята на страната ни. Предлагаме ви да чуете откъси от нейно интервю, направено през 1990 г. в дома й в Португалия.

      Спомени за семейството й и за изучаването на „нашия език“

Наследница на голямата Савойска династия, Джованна Елизабета Антония Романа Мария е родена на 13 ноември 1907 г. в Рим. Баща й е италианският крал Виктор Емануил II, а майка й кралица Елена е наследница на черногорския крал Никола I. От малка изгражда любов към книгите и изкуството.

      За запознанството с Борис, сватбата им и пристигането в България

За първи път на двадесет годишна възраст среща бъдещия си съпруг Борис, по време на негово пътуване из Европа. Той поисква ръката на Джованна две години по-късно през 1930 г. по време сватбата на брат й принц Умберто с белгийската принцеса Мария Жозе. Бъдещият брачен съюз е бил обречен на провал, поради канонически пречки. След продължителни преговори Ватиканът дава благословията си, а от Светия синод се съгласяват след постигнато съгласие престолонаследникът да бъде православен. Венчалната церемония е проведена на 25 октомври 1930 г. в базиликата на Свети Франциск в Азиси, Италия. Двойката заминава за България, където последва и брачна церемония в „Св. Александър Невски“. От този момент Савойската принцеса Джованна приема името Йоанна, ставайки царица българска. Сватбеният подарък в размер на 5 милиона лева тя дарява за построяването на Тревненския преванториум – днешната Детска специализирана белодробна болница „Царица Йоанна“ в гр. Трявна. Царицата подпомага и строежа на още една болница, известна днес под името Университетска болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Тя поема под патронажа си грижата за Училището за милосърдни сестри. През 1933 г. се ражда Мария Луиза, а през 1937 г. и престолонаследникът Симеон.

      За бомбардировките над София и напускането на страната

Последвалите събития поставят на изпитание младата българска царица. Едва на 36 години след смъртта на Цар Борис III, тя се изправя сама и пред още един тежък за страната период – бомбардировките над София, превратът на 9 септември 1944 г. След референдума за премахване на монархията през 1946 г. Йоанна, заедно с децата си напуска България.

Снимки: Държавна агенция „Архиви“, kingsimeon.bg, stara-sofia.com