Марта Деянова свири Алегро апасионато оп. 70 от Камий Сен-Санс. Записът е от 1963 г., когато тя е ученичка в 10-и клас

Марта Деянова. Родена е на 14 ноември 1947 г. в София. Майка й я слага пред пианото, когато е на пет години, защото е установила, че детето има абсолютен слух. Това е началото на пътя на една пианистка с шеметна кариера, която с изпълненията си е изправяла на крака публиката по всички краища на планетата. Още като тийнейджър на 16-17 години тръгва сама да завладява музикалния свят, печели множество престижни конкурси и то с лекота. Изнася концерти по най-големите сцени, включително Карнеги хол в Ню Йорк. Навремето прочутият цигулар Йехуди Менухин я нарича сензация в музиката и й предрича страхотна кариера. Сбъдва се. Тя обаче не обича суперлативите и не се смята за велика. Според нея велики са композиторите, които са написали прекрасна музика, а изпълнителят е проводник между гения и публиката. Завършила е музикалната академия при проф. Богомил Стършенов. Изобщо е благодарна на своите учители, но смята, че един пианист се изгражда до 15-годишна възраст или поне при нея е така. Била е в журито на редица световни конкурси и още на петата минута е била наясно дали някой ще стане музикант или не.

През 1994 г. Марта Деянова емигрира в Англия, където интензивно концертира и записва 25 компактни диска, включително с цялостното творчество за пиано на Моцарт и Шуберт. И така до 2000 г., когато взема  решението да сложи край на клавирната си кариера и продава рояла си. „Продадох моето пиано, защото бях омерзена, че живеем във времето на масовата култура. Не можех да си представя, че вече ще трябва да свиря само на себе си. Това ме убиваше. Взех решението много трудно, плаках дълго, имах безсънни нощи. Но когато една сутрин видях в един английски ежедневник цяла страница за предстоящ рок концерт, а съобщението за класически концерт беше сбутано там в един малък ъгъл, вече бях готова за раздялата“. Раздяла със сцената, клавишите и нотните листове, но пък среща с белия лист. Започва да пише и така се появява романът „Тъмната страна на деня“ (The dark side of the day), който, по нейно признание, е автобиографичен, но още няма смелост да го преведе на български. Част от книгата на английски език може на прочетете тук.

Музиката със сигурност е загубила от решението й да се раздели пианото, но може пък литературата да е спечелила от срещата на една изключителна артистична натура с нея. Все пак за утеха на меломаните остават нейните записи като невероятен образец на музициране.

      Размисли и откровения на Марта Деянова на среща със слушатели в Първо студио на БНР – запис от 1980 г.

Определят Марта Деянова като един от най-добрите интерпретатори на руската класика, както и на Фредерик Шопен. Споделяла е, че няма любими композитори, но има все пак една слабост – Сергей Рахманинов.

      Марта Деянова говори за Рахманинов и изпълнява част от неговата Соната № 2 – запис от 1980 г.