lostbulgaria.com
Оръдия и муниционни коли в двора на лозенградския гарнизон, Лозенград, 1912 г.
      „Пуста да е войната балканска“
Музика и текст: народни, аранжимент: Никола Ваклинов, изпълняват Любка Рондова и Кръстьо Атанасов

На 5 октомври българският цар Фердинанд отправя към народа си манифест за обявяване на войната, останала в историята като Балканската война. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ тогава:

„Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България… Провидението обаче е отсъдило инак…Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот… Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешките права на християните в Турция е обявена.”

Военният конфликт между Османската империя и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора завършва с подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. Последствията са изключително важни за християнското население на Балканския полуостров, защото огромни територии, населени с християни, са освободени и получават право за едно нормално развитие. Главният резултат от тази война е приобщаването на почти целия Балкански полуостров към Европейската цивилизация и европейското развитие.

Нашите прадядовци тръгвали за фронта като на сватба. Радвали се, празнували, биели тъпани и развявали български знамена. Импулсът за свобода ги носел на крилете си, събирал ги от селата, градовете и от чужбините, за да ги захвърли в кървавите окопи. Тази война била поръчка на епохата. И остава в историята с поразяващия факт, че българската армия няма нито една загубена битка. Младата българска интелигенция напускала европейските университети и се завръщала в родината си, за да освободи България. Въпреки че след войната политиците загубили своите битки, фактът за уникалния български победоносен устрем остава завинаги в историята ни. Не помним лицата на младите българи загърбили момичетата и книгите си, за да сгромят Османската империя и да подарят на народите необятните възможности на свободата. Тях отдавна ги няма. Но имаме това, което са изпяли. Или изплакали.

      „Низ българско кръв се лее“
Музика и текст: народни, аранжимент: Никола Ваклинов, изпълняват Любка Рондова и Вокална група при Ансамбъл „Гоце Делчев“