Илюстрации на художника Емил Марков към книгата с приказки „Бабино петленце“, 1989 г.
Илюстрации на художника Емил Марков към книгата с приказки „Бабино петленце“, 1989 г.
      Писателят разказва приказката на своя живот – как се зараждат любовта му към хубавата книга и желанието да пише – запис от 1958 г.

Той е един от най-популярните и обичани български детски автори, който съчетава дарбата на лирик, прозаик и преводач. Ран Босилек (26.09.1886 – 8.10.1958), чието рождено име е Генчо Негенцов, остава в литературната ни история с повече от 200 книги, преразказаните български, руски, японски, индийски, шведски и норвежки народни приказки, с преводите си и адаптациите на произведения от световната класика – на Омир, Даниел Дефо, Братя Грим, Александър С. Пушкин, Марк Твен, Антон Чехов.

Авторът на едни от най-хубавите детски стихове – „Родна реч“, „Родна стряха“, „Я кажи ми, облаче ле бяло“, на „Косе Босе“, „Неродена мома“, „Незнаен юнак“, „Клан-недоклан“, „Палави ръчички“, „Бялото петленце“, „Дяволчето с бялата опашка“, веселите патилански истории и още много творби завършва известната Априловска гимназия в родния си град Габрово (1904 г.), където после учителства четири години. Първото си детско стихотворение „На косичка“, отпечатано през 1906 г. в сп. „Светулка“, подписва с псевдонима Ран Босилек. Следва славянска филология в Софийския университет, защитава докторат по право в Брюксел (1916 г.), известно време е адвокат, но обичта му към децата е толкова голяма, че решава да им посвети целия си талант. Известни са думите на писателя: „Във всяко дете живее душа на поет“. Така Ран Босилек става редактор в сп. „Светулка“, след това във в. „Врабче“, а през 1923 г. започва работа в сп. „Детска радост“, което е от най-четените издания на издателство „Хемус“ у нас преди 1944 г. По-късно е главен редактор на списанието.

„Хубавата книга е светло огнище, което стопля младите ви сърца и сближава душите ви. Двете могъщи сили, в които неотклонно вярва нашият народ и в които цял живот съм вярвал, са всепобеждаващият труд и всепостигащата наука. Затова през целия си живот съм работил за вас, обични деца, и за процъфтяването на българската детска литература“ – с тези думи писателят се обръща към малките си читатели на срещата в Радио София през 1956 г., организирана по случай 70-ия му рожден ден и 50-годишната му творческа дейност. И наистина, като творец и ангажирана с детското книгоиздаване личност Ран Босилек е един от най-ревностните радетели за създаването на стойностни произведения за деца и влага много сили и талант, за да събере най-хубавото за тях от българското приказно творчество, фолклора на народите от цял свят и от световните класици на приказката. Той подготвя своите малки приятели за света на възрастните, като ги води по пътя на познанието и мечтата, учи ги на високи нравствени добродетели, възпитава ценности, стреми се да изгради у тях представа за добро и зло, справедливост и несправедливост, чест, дълг, да запали искрата на обичта към всичко родно. В желанието си да привлече вниманието на детето, Ран Босилек създава тематично и жанрово разнообразни, поучителни и човечни, остроумни и забавни творби – от залъгалки за най-малките, през стихотворения, приказки, разкази, случки, игри, диалози и смешки до римувана проза. С майсторското си перо умее еднакво добре да рисува весели и жизнерадостни картини на безгрижното детство и да разказва за житейските несгоди и неправди. Той е също и автор на статийки-приказки за бележити наши и чужди писатели и общественици като Христо Ботев, Любен Каравелов, Елин Пелин, Александър С. Пушкин, Лев Толстой и др. Зад произведенията на Ран Босилек прозира истината, че за деца се пише много по-трудно, отколкото за възрастни и това умение е присъщо само на творци, успели да съхранят детската си чувствителност и душата си на дете.

      Разказчето „Шапчицата на малкия Златко“ в изпълнение на актрисата Надя Топалова – запис от 1968 г.

В сп. „Детска радост“ сътрудничат най-добрите български писатели и художници. Огромни са заслугите на Ран Босилек за насърчаването на такива автори като Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Веса Паспалеева, Калина Малина, Асен Разцветников, Асен Босев, Чичо Стоян (Стоян М. Попов), Гео Милев, Елин Пелин да започнат да пишат за децата. Писателят има изключителен принос за израстването на първите ни големи детски илюстратори Георги Атанасов, Александър Божинов, Никола Кожухаров, Вадим Лазаркевич и др. и за художественото оформление на детската книга. Не по-малко значим е приносът му за насърчаването на детското творчество – отпечатва произведения на малките читатели на страниците на вестничето „Врабче“, излизащо като приложение на „Детска радост“. Издателство „Хемус“ печели детската аудитория и с конкурси, в които наградите са неговите издания, а всичките му книги за деца се публикуват под ръководството на Ран Босилек.

      Белетристът Драган Тенев за заслугите на Ран Босилек за детската литература и работата му с големи художници илюстратори в интервю от 1992 г.