„Работническо семейство“, 1937 г., ХГ Стара Загора
„Работническо семейство“, 1937 г., ХГ Стара Загора
      Художникът за ранните си творчески години – запис от 1966 г.

„Ненко Балкански бе едно голямо творческо, културно и обществено присъствие, една от големите страници на националното ни изобразително изкуство. Във всичко той се стремеше да съхрани вечните стойности на голямото изкуство, обновявайки ги със светочувствителността на съвремието“, казва известният български изкуствовед и критик Кирил Кръстев за именития ни художник, когото познава от първите му творчески изяви. Ненко Балкански е роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък, а си отива от този свят на 19 септември 1977 г., броени часове преди да навърши 70.

Рисува фигурални композиции, пейзажи, натюрморти, автопортрети и портрети, в които според познавачите „разправя толкова убедително и просто своя живот“. Творчеството му е огледало на две епохи и неразделна част от тежненията на едно поколение художници, търсещи истинските измерения на националното изкуство. Ненко Балкански се вълнува от живота и света на обикновените трудови хора, които са негови любими модели, посвоему пресъздава красотата на българската земя и нейните плодове, разкрива вътрешното богатство на обикновените неща. Той е живописец със специфичен творчески почерк, тънко чувство за колорит и модерни виждания. В стила му доминират пестеливостта и живописната пластика. Платната му „Семейство“ (1936 г.), „Работническо семейство“ (1937 г.) и „Във вагон III класа“ (1938 г.) със силен социален заряд се нареждат сред най-забележителните постижения на българската живопис от този период.

Ненко Балкански израства в среда, наситена с изкуство. Учи при Димитър Чорбаджийски – Чудомир, изтъкнат писател хуморист, художник и краевед, в казанлъшкото ученическо дружество „Рисувач“. През 1930 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов. В периода 1939 – 1940 г. специализира в Париж, Рим, Флоренция, Берлин и Мюнхен, посещава редица галерии и музеи в Европа. Младият творец се вдъхновява от произведенията на велики майстори на четката като Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран, Франсиско Гоя, Едуар Мане, Пол Сезан, от пейзажите на френския живописец Ролан Удо, когото смята за идеал. В творчеството му се усеща приемствената връзка с възрожденския ни класик Николай Павлович, най-вече в кестеняво-златистия колорит и вътрешното присъствие на моделите. След завръщането си в България Ненко Балкански работи като учител по рисуване в София и провинцията. Признанието за таланта му, споделено между колеги, критика и публика, идва още в началото на творческия му път, продължил повече от четири десетилетия. През 1937 г. художникът е награден със златен медал на Световното изложение в Париж за пейзажа „През прозореца“, оценен от специалистите като изключително постижение в живописта. Член е на дружеството „Родно изкуство“ и Дружеството на новите художници – трибуна на прогресивната художествена мисъл и на най-модерните за времето търсения. Участва в общи художествени изложби и множество международни експозиции – във Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др. От 1947 г. е преподавател, а по-късно (от 1959 г.) професор по живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“(днес НХА) в София. Ненко Балкански е също и автор на отзиви и рецензии за творчеството на български и чуждестранни живописци, за художествени изложби.

Сред най-известните творби на Балкански са и „Жената с медальона“ (1937 г.), „Родителите на художника, 1937“, „Голо тяло“ (1930 – 1940), „Пейзаж с рибари“ (1940 – 1950), „Момчето с мундхармониката“ (1943 г.), „Портрет на Лиляна, 1946“, „Портрет на Валеска“ (1946 г.), „Ятачка“ (1945 г.), „Георги Димитров в затвора – 1918“ (1949 г.), „Рационализаторът Кирил Зафиров“ (1949 г.), „Дамски портрет“ (1950 г.) „Портрет на композитора Д. П. Иванов“ (1952 г.) и др. През 1980 г. съпругата на художника Лиляна Балканска, правнучка на легендарната Баба Тонка и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ над 1600 негови произведения – маслени картини, акварел, туш и пастели. Част от тях се намират в колекцията на НХГ, а повечето са изложени в Художествената галерия в Казанлък. Лиляна Балканска дарява също семейния им дом на ул. „Латинка“ № 12 в София за музей. Платна на Ненко Балкански има и в галерии в Русе, Сливен, Велико Търново, Разград, Хасково, както и в чужбина – Германия, Чехия. През 1975 г. в София е организирана голяма изложба на забележителния художник, на която са показани почти всичките му творби, много от които публиката вижда за първи път. За тази изложба той е удостоен с националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“.

      „Ненко Балкански остана убеден привърженик на едно пластично, синтезирано, художествено-реалистично изкуство“, казва Кирил Кръстев в интервю от 1987 г.