Избрано от предаването „Микрофонът е наш“ – запис от 1968 г.

„Чрез хумора и сатирата се създават законите на приятното и остроумно общуване между хората“, казва Борис Арнаудов, писател сатирик, за когото Радиото е съдба, дългогодишен труд, смели творчески амбиции, делник и празник, творец, трайно свързал името си с редакция „Хумор, сатира и забава“ и програма „Христо Ботев“ на БНР. Едно от първите творения на тази редакция с изключително богата биография е предаването „Микрофонът е ваш“, което се излъчва от 1967 г. в продължение на 2-3 години. Осъществено с професионално майсторство, наситено с ведро настроение, хумор и остроумие, то увлича слушателя с живия диалог между водещите и участниците, с комедийния си заряд и силното присъствие на актьори като Катя Зехирева, Мария Русалиева, Апостол Карамитев и др. Популярният между 50-те и 70-те години на миналия век театрален и филмов артист влиза и в ролята на водещ заедно с известната говорителка Анна Шинева. А участниците в „Микрофонът е наш“ – хумористите от редакция „Хумор, сатира и забава“ и автори на предаването братя Мормареви, фейлетонистът Тома Томов – чичо Том, Иван Коджахристов, Георги Ивчев, Борис Арнаудов, Коце Коцев, Благой Калайджиев и Константин Костов – разсмиват слушателите с мнения и коментари по различни въпроси, разкази и весели истории, авторски творби. Зад интелигентния хумор, шегаджийството и иронията се крият истини за социалистическото ни битие, човешките нрави и взаимоотношения и социални явления, много мъдрост. В пъстрия коктейл от злободневни теми (има дори „градивна“ критика от представител на градското ръководство на Отечествения фронт в София към Редакцията за идеологически неиздържани текстове в предаването „Къдрава антена“, също от зората на съществуването й), идеи, съвети и поуки намират място и разнообразна музика – българска и чуждестранна, извадки от писма на слушатели, отзиви за излъчени забавно-хумористични предавания.

„Всяка сутрин се возим на обещания, решения, разписания и тем подобни утешения.“

„Трудовата дисциплина си позатваря едното око.“

„Киното е най-масовото изкуство в смисъл, че най-масово хората се изказват по въпросите на киното.“

„Тогава ще могат да се издават в големи тиражи не само книгите, които стоят непродадени, но и тези, които се разпродават веднага.“

„Няма как – ще си излежа присъдата, нали е в интерес на социалистическия морал!“

„Вагнер е жив! Във в. „Вечерни новини“ от 12 февруари пише: „След дълго отсъствие Рихард Вагнер отново ще се появи на сцената на Софийската народна опера.“

„… на чужденеца се усмихват, а на българина се цупят, сякаш им бърка в кесията … и тази психология не е случайна…“

„Такъв човек слуша само калпака и кесията си – от кметския стол трудно ще го отлепиш.“

„Аз съм на особено мнение по въпросите изобщо, независимо от това кои са те и кои могат да бъдат.“

„… Значи Вие имате особено мнение и по въпроси, които още не са зададени?“

Да, времената се менят, духът на времето остава, истината устоява, но някои неща си остават неизменни и сякаш идват да ни припомнят простички истини като тези, че няма нищо ново под слънцето и че светът е оцелял, защото се е смял.