Много са българите като Райчо Николов и Недялка Шилева, вплели личните си съдби във великата национална цел – Съединението.
Много са българите като Райчо Николов и Недялка Шилева, вплели личните си съдби във великата национална цел – Съединението.

„Една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите”. Така Иван Вазов описва Съединението, постигнато с усилията и подкрепата на целия народ с единствената мисъл за бленуваното национално единение, без страх от политическите и военни опасности, които се очаква да надвиснат над страната.

Плановете за обединение на Княжество България и автономната област Източна Румелия започват веднага след Берлинския договор. Дейностите на съединисткото движение са фокусирани не само върху създаване на мрежа от комитети, но и върху осигуряване на вътрешна и външна политическа подкрепа. През лятото на 1885 г. при видимо нарастване на напрежението между властите и населението в Източна Румелия, активистите на Българския таен централен революционен комитет решават да преминат към реална подготовка на Съединението. За дата на въстанието, с което да се свали от власт главният управител и правителството в Пловдив, е определен 15 септември. Вълненията в областта обаче се засилват и народът въстава, тръгвайки към Пловдив още на 5 септември. На зазоряване, под звуците на камбаните на две от православните черкви в града, гражданите се струпват около конака, където главният управител Гаврил Кръстевич е арестуван, а Захари Стоянов и Иван Андонов му съобщават, че Източна Румелия повече на съществува.

Макар и безкръвна, революцията дава своята голяма жертва – капитан Райчо Николов, прострелян по време на превземане на пощенската станция в Пловдив. Още 14-годишен той прави подвиг, преплувайки р. Дунав, за да предупреди руските войски за план за нападение, подготвян от турските офицери. За смелостта си той е отличен с императорска грамота за дворянско достойнство.

      Райчо Стоичков разказва спомени за прадядо си кап. Райчо Николов – запис от 1995 г.

В нощта срещу 6-и септември, една от първите чети, пристигнала в Пловдив е тази от село Голямо конаре (днес град Съединение), предвождана от легендарния опълченец Продан Тишков Проданов – Чардафона. Знаменосец на четата е учителката Недялка Шилева, останала в историята с прозвището Голямоконарската Райна Княгиня. Тя ушива знамето от зелена коприна, развяно при обявяване на Съединението.

      Военният историк полк. Георги Марин разказва спомените на дядо си (участник в Съединението) за Недялка Шилева – запис от 1995 г.