Актрисата с фотожурналиста Тодор Славчев през 70-те г. на ХХ в.фотоархив Тодор Славчев
Актрисата с фотожурналиста Тодор Славчев през 70-те г. на ХХ в.
      Магда Колчакова разказва как е станала артистка и за малките житейски радости – запис от 1974 г.

Живот в труд и борба – такъв е суровият декор, сред който се ражда самобитният и многостранен талант на театралната и филмова артистка Магда Колчакова (20.09.1914 – 27.08.1982), чието изкуство допринася за изграждането на съвременния български театър.

Родена в Банско, тя израства в семейството на Миле Колчагов, съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански, а от майка си научава хайдушките истории, легендите и песните на своя край. Магда Колчакова стига до театралната сцена по едно случайно стечение на обстоятелствата, което предопределя творческия ѝ път. През 1940 г. завършва школата при Народния театър и свързва завинаги професионалната си съдба с него. Първата ѝ роля на сцената му е Флипот в постановката на „Тартюф“, в която играе с големите ни актьори Кръстьо Сарафов, Владимир Тенев и Марта Попова. Повече от три десетилетия е изпълнителка на характерни роли в произведения от западноевропейската, руската и българската класика, създавайки одухотворени, изразителни и емоционално наситени образи. Остра наблюдателност, експресивна външност, огнен темперамент, безкрайна обич към жените от народа, които са прототипи на нейните героини, желание да създава радост на хората – всичко това прави Магда Колчакова артист на големите човешки чувства. Едни от най-ярките ѝ превъплъщения на сцената са Жоржет в „Училище за жени“ от Жан-Батист Молиер, Глафира в „Егор Буличов и другите“ от Максим Горки, Дунка в „Любов Яровая“ от Константин Треньов, Черната Мария в „Царска милост“ от Камен Зидаров, г-жа Трифкович в „Двубой“ от Иван Вазов, Ветка Петранова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Петровица в „Гераците“ (драматизация на Магда Колчакова по повестта на Елин Пелин), Гена в „Преломът“ от Стоян Ц. Даскалов, Магда в „Незабравими дни“ от Лозан Стрелков, леля Минка в „Прокурорът“ от Георги Джагаров и др. Магда Колчакова е актриса с широко амплоа – изпълнява с еднаква лекота и отдаденост както комедийни и сатирични, така и сериозни драматични роли. Участва в редица постановки на Радиотеатъра, изявява се и като рецитатор на поезия.

      „Гелевата мука и неволя“ от Елин Пелин в изпълнение на актрисата – запис
от 1954 г.

Освен с театралните, Магда Колчакова е известна и с ролите си във филмите „Страхил войвода“ (1938 г.), „Любимец 13“ (1958 г.), „Пленено ято“ (1962 г.), „Тютюн“ (1962 г.) и други български филмови произведения. След години на плодотворна сценична и естрадна дейност, през които артистката също така пише очерци и статии, драматургични и поетични творби – поемата „ Земята ни е пълна с красоти…“, посветена на родния ѝ Пирински край, стихосбирката „Песни“ (1948 г.), пиесите „Вдъхновение“ (1958 г.), „Пиринска орлица“, „Ябълката на раздора“, драматичните миниатюри „Първа класа“, „Невидимият фронт“, изпод перото ѝ излиза и романът в три части „Банскалии“ (1966 – 1975).

      „Магда извайваше своите героини като че ли от недрата на родната земя“,
казва актрисата Иванка Димитрова в интервю от 1982 г.