Панайот Пипков
      „Българска рапсодия“ от Панайот Пипков. Изпълнява Тамара Янкова - пиано, запис от 1955 г.

„Моят баща беше ентусиазиран, пламенен творец, на когото се отдаваха много неща в изкуството.“ Това твърди синът на Панайот Пипков, композиторът Любомир Пипков. „Той имаше увлечение да пише стихове, да се занимава с литература, да учи лесно езици, да свири лесно на пиано и цигулка, които бяха основните инструменти, които той владееше… и аз съм се питал откъде така многостранно моят баща беше надарен.“

      „В произхода на моя баща се коренят неговата музикална непосредственост и поетична жилка“, убеден е Любомир Пипков

Роден в Пловдив на 21 ноември 1871 година, Панайот Пипков от рано се откроява с музикални и артистични качества. На шестнадесет години вече играе в градската театрална трупа. След това заминава за София, където играе в театър „Основа“, като същевременно ръководи и „тяхната музикална част“ (по думите на Пипков – син). Талантът му е оценен. Панайот Пипков получава държавна стипендия за двугодишно обучение в Миланската консерватория. През 1895 г. се връща в родината и започва да ръководи музикални дружества, хорове, дирижира оркестри и учителства из България.

      „Панайот Пипков е един от основоположниците на детската училищна песен и създава първите оперети за деца“, разказва Любомир Пипков

Известен факт е, че Пипков е автор на музиката на „Всеучилищен Химн на Св. Св. Кирил и Методий“ („Върви народе възродени“). Химнът, по текст на Стоян Михайловски е написан докато е учител по музика в Ловеч. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Оперетите “Щурец и мравка“ и “Деца и птички“, както и завинаги актуалните детски песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“ са една част от безценното наследство, оставено ни от композитора.

Представител на първото поколение български композитори, Панайот Пипков е един от пионерите на българската професионална музика. От 1905 година до смъртта си на 25 август 1942 г. живее, твори и активно участва в музикалния живот на столицата. В Балканските войни е капелмайстор на пехотни полкове. Редактира списание „Театър и музика”, написал е много статии и рецензии. Една светла възрожденска душа, посветила живота си на изкуството, на идеята за просвещение на българския народ.

      Любомир Пипков за клавирните пиеси на баща си, които са от първите български образци в жанра

Използваните откъси са от интервю на композитора Любомир Пипков от 1971 г.