Ангел Каралийчев, 1932 г.ДА „Архиви“
Ангел Каралийчев, 1932 г.
      Писателят за първите си учители и книги в живота – запис от 1966 г.

Писателят и преводач Ангел Каралийчев оставя богато литературно наследство – разкази, приказки, пътеписи, преразказани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор и едни от най-хубавите художествени текстове за деца и юноши. На 21 август се навършват 115 години от рождението на един от най-значимите и четени български детски автори.

Роден е в бедно семейство в град Стражица, Великотърновско. Следва химия в Софийския университет, където по време на лекциите пише първите си разкази, през 1928 г. завършва дипломация в Свободния университет (днес УНСС). Подобно на много други творци на словото, Каралийчев започва литературния си път с поезия – първото си стихотворение „Орелът“ публикува на 17 години в русенското списание „Ученическа мисъл“, – а впоследствие се насочва към прозата. Любопитен факт е, че „виновникът“ за това е литературният критик и публицист Георги Бакалов, главен редактор на сп. „Нов път“, започнало да излиза през 1923 г. Един ден в редакцията на изданието, чиито сътрудници са и Асен Разцветников и Никола Фурнаджиев, Бакалов прочита няколко къси разказа от неизвестен автор и иска мнението на тримата. Каралийчев отсича, че нищо не струват. Възмутен, Бакалов му отправя предизвикателство да напише по-хубави. Така се ражда импресията „Пролет“ – първото произведение в проза на Ангел Каралийчев, което е отпечатано в „Нов път“. През 1925 г. Георги Бакалов издава и първата му книга с разкази „Ръж“, посветена на жертвите на Септемврийското въстание от 1923 г.

„Андерсеновите приказки завладяха малкото ми сърце и го изпълниха с такова очарование, което се запази до ден днешен“, спомня си писателят за една от първите прочетени книги в детството, наред със стиховете на Иван Вазов и „Бахчисарайски фонтан“ от Александър С. Пушкин. Първия си детски разказ „Житената питка“ (1925 г.) Ангел Каралийчев написва по настояване на писателя Ран Босилек за редактираното от него сп. „Детска радост“. Именно на този голям радетел за развитието на нашата детска литература в годините след Първата световна война Каралийчев дължи интереса си към творчеството за деца. Произведенията му, пропити от духа на фолклора, учат малките читатели на изконните нравствени ценности и добродетели. Народните песни, които познава от най-ранните си детски години, са извор на творческо вдъхновение през целия му живот.

      Ангел Каралийчев за красотата на българския език и народната песен – запис от 1960 г.

С книгите на сладкодумния разказвач като „Приказен свят“ (1929 г.), „Ането“ (1938 г.), Тошко Африкански“ (1940 г.), „Житената питка“ (1948 г.), „Най-хубавата земя“ (1948 г.) и още много обичани и популярни произведения израстват поколения българи, а творбите му са преведени на повече от 50 езика. Въпреки че животът му е белязан от голяма лична трагедия – загубва и двете си деца (дъщеричката му е прототип на Ането от едноименната повест), Ангел Каралийчев повече от четири десетилетия пише приказки, разкази и повести за деца и юноши, много от които са част от българската литературна класика. При срещи с малките си читатели творецът често е питан дали той самият има дете, а отговорът му винаги е един и същ: „Да, имам! Всички български деца са мои деца!“ През 1974 г., две години след като си отива от този свят, Ангел Каралийчев е удостоен за сборника си с разкази „Приказен свят“ с почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детската книга (IBBY) и е първият български писател, вписан в почетния му списък.

В книгата си „Недовършени страници“, посветена на Каралийчев, литературният критик и историк Симеон Султанов го нарича „писател на очите и сърцето“, който „вижда света в поезия и багри“, „майстор на поетичния миниатюр в прозата“, „писател сладкодумник“. Големият творец създава вълшебни светове с респект към българския език, разкривайки неговата красота и богатство. Записът, който предлагаме, ще Ви пренесе в детството и приказния свят на Ангел Каралийчев.

      Откъс от приказката „Майчина сълза“ в изпълнение на Йорданка Кузманова – запис от 2007 г.