Химните като символ на държавността се появяват най-късно, далеч след знамето и герба. Първите опити у нас да бъде написан национален химн датират непосредствено след Освобождението. „Шуми Марица“ се налага като такъв по силата на историческите обстоятелства, а не с държавна институционална санкция. Първообразът на песента се появява след Сръбско-турската война от 1876 година, а неин автор е българският учител, поет и революционер Никола Живков (1847 – 1910).

Той е доброволец във войната в състава на Руско-българската бригада, командвана от ген. Михаил Черняев. Текстът се ражда от разказите на очевидци за кървавото потушаване на Априлското въстание и спомена за руския генерал. Мелодията, твърдят изследователи, е на германската песен „Когато войниците маршируват през града“, донесена около 1850-а в Шумен от унгарския капелмайстор Шафран. Скоро песента получава и бойно кръщение с опълченците от Първа и Трета опълченска дружина в тежките боеве при Стара Загора през Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Разказват, че в най-критичните мигове по време на ожесточените боеве на Шипка на 9, 10, 11 август 1877 година командирът на III опълченска дружина майор Чиляев запява „Шуми Марица“, след като казва на бойците си: „Братя, неприятелят ни обкръжи, път за отстъпление няма. Ще се държим, докато ни дойде помощ, а ако не дойде, всички ще положим кости тук за свободата на България“.

Песента отново се носи над бойното поле и по време на Сръбско-българската война (1885). Скъсаните след Съединението отношения с Русия пращат в историята руския „Боже, Царя храни“ и „Шуми Марица“ започва да играе ролята на държавен български химн. През 1912 година Иван Вазов преработва първоначалния текст, който и досега е сравнително неизвестен. Под звуците на марша Българската армия жъне победи и в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. „Шуми Марица“ е химн* до 1947 година:

След референдума „Република или монархия“ (1946) химнът става непригоден за новата обществено-политическа ситуация, тъй като войнствените патриотични призиви в него са в разрез с постулатите на социалистическия интернационализъм. А и носи привкус от времената на „царизма“, неуместни за младата народна република. За нейните потребности Крум Пенев съчинява текста на марша „Републико наша, здравей!“, а композиторът Георги Димитров пише музиката. „Републико наша, здравей!“ е химн* от 1947-а до 1950 година:

През 1951 година се утвърждава „Българийо мила, земя на герои“. Текстът е написан от Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев. Музиката е на композиторите Георги Димитров, Георги Златев – Черкин и Светослав Обретенов. Това е химнът* на Народна република България до 1964 година:

Поради близостта на текста и мелодията с тези на съветския химн, поетът Георги Джагаров предлага идеята песента „Мила родино” да стане нов химн на България. Това става официално през 1964 година. Музиката и текстът са част от песента „Горда Стара Планина”, която роденият в Свищов Цветан Радославов пише през 1885 година, докато пътува към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

В комисията, която одобрява музиката и текста на „Мила родино” участва и композиторът Петко Стайнов. Той изразява несъгласие песента да бъде утвърдена за химн, тъй като според него мелодията е еврейска. Това негово мнение води до отстраняването му от комисията. Добри Христов защитава химна, заявявайки, че мелодии и на други песни са взаимствани от чужди, но въпреки това са част от българската музикална съкровищница. С указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 година химнът е утвърден, а за първи път е изпълнен на тържествата за официалния празник – 9 септември.

На поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев е възложено да включат в текста куплети за ръководната роля на БКП и братската дружба с великия Съветски съюз. Направена е и допълнителна хармонизация от композиторите Филип Кутев и Александър Райчев. Така до 1990 година химнът* „Мила родино” звучи в този вариант:

След 10 ноември 1989 година по време на дебатите по новата конституция се дават множество предложения за нов химн. Предложено е връщане на „Шуми Марица” или „Върви народе възродени”, но „Мила Родино“ все пак е запазен, като от него отпадат последните два куплета.

Химн на Република България

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

*„Шуми Марица“ звучи в изпълнение на Смесен хор и Симфоничен оркестър на БНР, дир. Методи Матакиев. Химните „Републико наша, здравей“, „Българийо мила, земя на герои“ и „Мила родино“ са в изпълнение на БХК „Светослав Обретенов“ и Държавния радиооркестър.